Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не се усмихвах , гледах я с някакво напрегнато очакване , сякаш се опитвах да вникна в погледа й и да разбера . Но това което видях беше ужасно ... Господи !
- Какво е станало ?!
Тя си пое дълбоко въздух, лицето й побеля още повече и посегна да погали лицето ми. Дръпнах се .
- Кой ?! - изшептях останала без дъх - Кой е !? Кой ... кой ... ?
- Мила ... Любо ...
- Любчо - какво Любчо ?! Какво ????
- Най - лошото ...
Спомням си че паднах ... После до мен на земята се свлякоха Анита , Даниела , Митко , Камен ... Всички плачехме и се прегръщахме. За миг си представих милото лице на Любомил и в мен се надигна незапомнен ужас. Когато се изправихме и изкачихме заедно стълбите , видях некролога му. " Люб ...