1 мин за четене
Ти влезна тихо без да кажеш нищо.
Влезна и стаята огря.
Коси руси, очи зелени.
Стоях с гръб към теб,
когато усетих топлината на твоето присъствие.
Като лястовица, кацнала на жицата,
ти долетя в стаята и я озари.
Говореше тихо и спокойно.
Говореше с тънък и сладък акцент.
За миг се обърнах и останах без дъх.
Откъде си? Коя си ти? Как се казваш?
В този миг сякаш сърцето ми бе спряло за миг. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация