Тя беше на работа както всеки ден, както винаги отвори офиса в 9 и се зае с чистенето. Когато приключи, отиде да си вземе кафе и изпуши една цигара с него. Времето беше мрачно и хладно, сиво-бели облаци се стелеха по небето, гонени от лек вятър. Тя се загледа в един облак, той беше по-различен от останалите, сиво-черен, изглеждаше сякаш не е на мястото си... "също като мен"  - помисли си тя...
   Беше ден като всички други, но тя се чувстваше различно днес... отново щеше да го види... НЕГО... голямата си любов... замисли се какво щеше да е, ако бяха заедно, колко щеше да е щастлива, но уви, съдбата беше решила друго. Просто някак си пътищата им се разминаваха и от това я болеше, чувстваше се толкова самотна... изоставена... вратата се отвори и някой влезе, откъсвайки я от спомените, тя стана и минавайки зад стилажа да види кой е, се усмихна, все пак беше на работа, хората не трябваше да я виждат така... след като клиента си тръгна, тя отново потъна в своите мисли. Беше и омръзнало всичко, изкуствената усмивка, която трябваше да си слага като маска всеки ден, щастливото изражение... всичко беше толкова фалшиво и престорено, искаше и се поне за един ден да може да изглежда и да се държи така, както наистина се чувстваше,но нямаше как...
  Отново се сети за НЕГО... така копнееше да го види, въпреки че знаеше, че той отново ще я погледне с презрение и ще я подмине, както всеки път, но въпреки това, тя щеше да го види и от тази мисъл сякаш и поникваха крила, чувстваше се толкова щастлива...