Времето минаваше бързо.
Часовникът отброяваше четири и половина следобяд.
Ресторантът блестеше от бялата украса.
Топлината от свещите се бе разпръснала из пространството.
Цветята се извисяваха гордо от вазите,
сякаш в нетърпеливо очакване на тържествения момент.
И те, както нас, с трепетно вълнение
отброяваха оставащите мигове до шест часа.
И ето ти сама бе отново.
Стоеше срамежливо в ъгълчето. Изглеждаше изморена.
Беше тиха и замислена.
Излъчваше увереност и спокойствие. ...