Беше зима, около 9 часа вечерта. Тя влезе вкъщи и заключи вратата. Баща й отново пушеше цигара спокойно пред телевизора. Майка й отново се ядосваше и беше на ръба на истерията... След като я видя, прозвучаха обичайните крясъци: "Къде беше? Защо не се обади, че ще закъснееш? За какво ти е този телефон?..." Момичето стоеше в коридора навела глава, привидно чувствайки се виновна. Вътрешно изобщо не й пукаше. Тя беше свикнала, а и това беше най-малкият й проблем след двойката по геометрия и предупреждението за изключване... Ето, че бяха изречени и думите "От утре - директно вкъщи след училище!". Тя само това чакаше. Влезе в стаята си и трясна вратата. Искаше й се да избяга от този живот, но знаеше, че това няма да реши проблемите й. А и където и да отидеше, те щяха да я намерят и да стане още по-зле... Затова единственият вариант мислено да изчезне беше силната музика. Но... брат й играеше на компютъра. Опиташе ли се да го изгони, започваха ежедневните викове, бой, хвърляне на неща... И та ...