18.07.2014 г., 9:58 ч.

* * * 

  Проза » Писма
896 0 0
Колко съм плакала за теб, а ти така и не дойде, а просто си заби отровното скорпионско жило. Имай късмета да не се срещнем под водата на един хубав плаж, който е отдалечен от моя прекрасен дом и не очаквай да ти простя, докато не кажеш на всички какво си направил същото лято, когато ми отказа и не мен погледна в очите, а онази, която кара коли, с надпис - Май, а ти не трябваше да го правиш с мен, не очаквай добрината си да дойде така добре, защото някой  ден  ще се видим неочаквано и неслучайно, ще се влюбим за кратко време, а ти ще разбереш колко нещастия съм имала през всички изминали страдания, макар да не те и познавам отблизо, все още помня първия път, когато се видяхме, а ти просто...







 

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??