Десет и половина. Вече работя. Звъни „Обичайната Шибана Проверка”. Отговарям подобаващо и „шлюп”! - в цялата идиотия. На хората в пощенските кутийки.
Като се замисля, цял живот работя с хора. Всякакви. Основно клиенти. От оня модел, дето българинът много обича да споменава…недоразбрал: „Клиентът винаги е прав!” Което отприщва в мен един поток от думи, които принципно избягвам да използвам. И, нали са в правото си, мълча. Ама не всеки път. Няма да забравя, идва една кокошка в склада, рошава такава, накипрена, с прилежащия и мъж, който пък в последствие застреляха, случайно /ХАХАХАХАХАХ/, изсипва ми се на главата, с протекции и хиляди претенции. Така де, важно е да акаш в подходяща обстановка. Предполагам, че до преди няколко години си е бърсала задника с репей, но…това е друга тема. А Шефът го няма. Спасил се някъде по трасето, дал и моите координати и пие ракии с приятели. Неговата кожа! Та, тая перната пуйка, се застопори по средата на склада и рече, че иска от ония, бланшираните плоч ...