Дали те помня... добре се грижиш за това... Кой си ти...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта... уж...
Страдаш и изливаш душа пред хора, търсиш състрадание, подкрепа...
В мен наливаш вина, тънко, като струя мазно олио, полепващо по мен,
оставящо следи, хлъзгави, тежки... незаличими.
Звъниш, да, но за какво... какво да кажеш „Слънце мило”.
Дали да чуя искам, да повярам пак дали искам...
Играеш игра, а отсреща никой не знае пътя на Играта,
насочваш и всичко провокираш, страдайки манипулираш... ...