watergabi (Габи Кожухарова)
39 39
1.08.2008 г., 16:08 ч.

40 дни 

  Проза » Други
1292 0 5
3 мин за четене

4О ДНИ

Ден 1


"ГОСПОДИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ" ИСКРЕНО СЕ РАЗКАЙВА ЗА ВАШАТА СМЪРТ, НО КАТО КОМПЕНСАЦИЯ ОТНОСНО НЕ ДОБРЕ СВЪРШЕНАТА НИ РАБОТА И БОЛЕЗНЕНАТА ВИ СМЪРТ ВИ СЕ ПРЕДЛАГА ЧИСТО НОВИЯТ НИ БОНУС - 40 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДНИ ЖИВОТ КАТО МЪРТВЕЦ!"
    ... Макар и много мъртва, много ясно осъзнавам какво още държи гласните ми струни завързани, та да не мога да запищя, както онази неделя, когато бях в Дисниленд и се возих на най-страшното влакче (в мечтите си).
   Имам 40 дни.

   Значи животът и смъртта не са толкова несправедливи! Остават ти още 40 дни съществуване в една празна обвивка, която не е тялото ти (тялото ти е в гроба). В този калъп не можеш да говориш, да мърдаш, да риташ и хапеш, съответно не можеш и да крещиш.
  Все едно ще има някаква полза... Ако можех да хапя сигурно щях да надъвча (какъв глагол!) до смърт шофьора на бавареца, който ме блъсна. И като се замисля (поне мога да мисля, въпреки че и мозъкът ми е в гроба), че и аз исках да съм като него! Е, не съвсем като него - ниска, оплешивяваща и с хавайска риза. Просто... престижна. Да карам хубава кола и да нося хубави дрехи. Дори и да са хавайски ризи, нали ще са маркови хавайски ризи!
  Очевидно в сегашния си живот не бях престижна. Не бях престижна четиринайсетгодишна тинейджърка. Всъщност бях саможива, отвратително срамежлива, беше ме срам даже да попитам баща си дали може да ми даде джобни! Представяте ли си, че ходех на училище гладна и бедна, защото се срамувах да си поискам пари, които не съм спечелила! Такава беше философията на брат ми - живей си живота с пари, които не си спечелила. Осъди някого! Открадни нечий лотариен билет! Плагиатствай! Мами! Лъжи! Убий, ако щеш! А като станеш на петдесет, се разкай за греховете си и си осигури място в рая! По този начин дали си тъп, глух или галош, не е от значение.
  А аз му отговарях, че предпочитам да стана ветеринарен лекар.
  Осъзнавам, че се подхилвам, нищо че наум. Смехът и след смъртта си е смях. Брат ми, у който обичах всичко, освен глупостите, които дрънкаше за преуспяването в живота, ще остане неприятно изненадан, когато умре. Защото ще осъзнае, че няма рай и ад, а само 40 дни, през които да се радва на "галошената" си същност, след които следва Бог знае какво (наистина само Бог знае какво), как ли ще реагира?!
  Пускам една въздишка (това е единственото нещо, което мога да изкарам от себе си) и зарейвам поглед към жилищната сграда. Конкретно към третият етаж. Вдясно. Мое ляво. Огромната тераса. Терасата на опечалените.
 Знам, че съм незряла, но не мога (по-точно не искам) да отивам там. Не искам да виждам плачещи роднини. Не искам да виждам покрусен брат. Не искам да виждам кученце с плувнали очи и неподвижна опашка. Тогава и аз ще заплача, ще започна да разсъждавам цинично и ще си пропилея и тези 40 дни, които имам.
 Ужасна съм и го знам. Но фактът, че си мъртъв не се преглъща, с него не се свиква, не се проклина... Просто го приемаш. Защото ако на този свят съществуват факти, то смъртта е най- неоспоримият от тях.
...
P.S. За бъдещите смъртници - ако наистина мразите факта, че сте мъртви и си мислите, че е анормално да умреш, ето една мъдрост, която научих - нормално е да се родиш. Нормално е да растеш. Нормално е да ядеш и да пиеш. Нормално е да ходиш до тоалетна и да изпитваш привличане към Петър, съседа по чин (или съседката Петърка). Нормално е и да умреш.

P.P.S. Не приравнявам смъртта и кенефа.
...
 И наистина не искам да бъда страхливка. Уж минах смъртта, което е най- страшното, а се ужасявам да погледна майка си в очите... без тя да погледне в моите. Тя просто ще гледа въздуха и ще си мисли: "Свинята, която уби дъщеря ми никога няма да си получи заслуженото...Дори в затвора няма да влезе!"
(плешивци с хавайски ризи не влизат в затвора)
  Бих искала да й кажа, че не е истина. Че свинята ще се гърчи в затвора на своите 40 дни вовеки веков... Но не знам, въобще не знам.
  Отново въздъхвам и обръщам гръб. Може би ще разбера. Може би утре. Защото когато изживяваш своите 40 дни не важи поговорката "Утрото е по-мъдро от вечерта", а "Денят е по-мъдър от предишния".
  Има доста неща, относно които искам да помъдрея до утре...

© Габи Кожухарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми харесва снимката ти! Браво за таланта!
  • За годините ти си много мъдра и добра психоложка! За да напишеш такава психологическа новела, се изисква и въображение!
    Поздрав от един бивш смъртник, който не помни защо са го върнали в същото тяло!
  • Браво, моето момиче! Ти си истинско откритие.
    Всъщност, това което си написала е прекалено зряло произведение в проза за един 14 годишен човек. Другите на тази възраст обикновено са давичкат с разни сантиментални изживявания, което всъщност си е нормално за тинейджърите, но прави работите им малко наивнички. Продължавай! Желая ти успех и ще се радвам...
  • "P.S. За бъдещите смъртници - ако наистина мразите факта, че сте мъртви и си мислите, че е анормално да умреш, ето една мъдрост, която научих - нормално е да се родиш. Нормално е да растеш. Нормално е да ядеш и да пиеш. Нормално е да ходиш до тоалетна и да изпитваш привличане към Петър, съседа по чин (или съседката Петърка). Нормално е и да умреш."

    Ти наистина ли си на 14?!Поздравчета от бъдеща смъртница!
  • Много интересна тема си избрала.
    Беше ми увлекателно да го прочета.
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??