Тежко е да имаш човек до себе си, а километри да ви делят, макар и разстоянието да е малко - пак пречи. Тежко е вечер да искаш да си с любимия, гушнати под завивка, но да не е до теб, а само да си мислиш, че е така. Тежко е, когато си в труден момент да искаш да споделиш болката с този човек, а той точно тогава да не е до теб. Тежко е да споделиш съдбата си с такъв човек, който винаги ще се появява в момент, в който всичко лошо е преминало без той да е теб. А най-тежко е, когато си допуснал тази грешка и е прекалено късно да я промениш.
© Джули Арбен Всички права запазени