Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
 Дали опитът убива амбицията или прави нещата да изглеждат по-достижими?

Как изцеждаш лимона зависи от сокоизстисквачката. Дали си обуваш първо дясната или лявата обувка е определящо, дали ходиш с пусната коса или я стягаш на опашка, дали обичаш да си поставяш шапката леко по диагонал или я подчиняваш на строгият делови стил,  дали тези така добре познати на всички дами „издръжливи“ чорапогащници пак са те „изненадали“ с бримка или просто за да го избегнеш си обул панталон... Дали всички с времето чистят граници? Или ги създават? 
 Преминавайки, чекваш себе си, устоите си, истинската си същност. Жестикулираш, показваш някому, нещо, показваш на себе си, показваш себе си... Всичко е спомен,всичко това създава спомен... у някого. Всичко.
 Всичко е потенциал и създава мечти... у... някого.