Разговор между Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Пак нагласявки!
– За къпинчовците и Слънчовата булка от предишната част ли говорищ?
– За тях, я! Уж са съществували милиони години преди хората, а се оказа, че са деца на човешка жена. Как Мирабела ще обясни това, м?
– Да, напоследък все такива анахронизми и анамеризми се получават. Книгата се пука по шевовете и ако скоро не намерят изход, направо ще се разлети на парчета.
– Анамеризми – трънки и къпинки! Да си чете какво е писала в предишните глави! И да не бърза! Колко пъти да го повтарям?
– Виж, това може да се обясни – скалите и планините на Земята са били живи още преди хората, Мора само е заключила в някои от тях енергията на децата на Слънцето и Майя Златогорка. Огънят у другите е подземен.
– Е, така по-може, ама да го беше написала! И пак е някаква фантасмагория, изсмукана от пръстите.
– На Мирабела не ù се връщаше в праисторическите времена. Средновековният бит и диалектите са запазена марка на приказките ù, иначе трябваше да пише научно-описателно, а тя не иска.
– Ами да беше намерила начин да направи научния език жив и цветист. А сега се получават някакви небивалици.
– Ами жанрът е такъв.
– Жанр-жанр, ама и той трябва да има логика.
– Стига си се пенил, де! Ако Мирабела не прави грешки, няма да има нужда ние да се включваме. Така че, трай си там!
– Ама не ми е работа на мене да си трая, бе!
– Хи-хи! Ами точно това е – подсъзнателни грешки, за да са доволни Критиците. Не случайно си ги открива повечето, едва след като частта е публикувана. Жертва се заради нас!
– Не ми се нравят тия нейни жертви! Това е саморазрушително поведение. Да бъде по-неподатлива на чуждите разрушителни желания! Не е някой терапевт, писателка е!
– Тя и от това прави литература – защото е творец.
– Творец – грешец! Ха-ха!
/Следва/
© Мария Димитрова Всички права запазени