За пореден път бягам. За пореден път забравям…

Изстивам с времето, с всеки отиващ си ден.

Избледнявам. Ослепявам. Изчезвам.

Почти се заличавам...

Всичко е ненужно, безсмислено, евтино.

Слепи, оглупели, суетни…!

Глухи за моите думи сте, глухи за моите чувства.

Претрупали сте се с излишества.

А аз чезна, губя се…

 Фалшът замъглил е лицата ви.

Затова бягам. Отивам си!

Не искам да почерня съдбата си.

Неизвестни за никого,

най-вече за себе си,

забравете, че ме познавате,

че някога сме се срещали!