10.04.2010 г., 17:12 ч.

!!! 

  Проза » Други
844 0 3
1 мин за четене

!!!

 

Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.

Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собствената си съдба.

Светостта ти отмина, сляпа и безшумна. Остана само прегръдката на изкушението да си наистина различен.

Какво откри в болката, че поиска да си смъртен?

Гледам сълзите в очите ти и недоумявам как Той ти е дарил прекрасните бели крила. Трябваше само да следваш пътя! Да почиташ неговите истини и да изричаш общата молитва. Безумие е да пренебрегваш собствения избор. 

Кога се събуди с усмивката на човек, забравил, че може да лети?

Какво видя с очите ни, толкова нежно и истинско, че да ни простиш предварително?

Твоите бели крила са моята нова самоличност. С тялото ти ще си отиде и човешката ми същност. Сега умри - спокойно и с усмивка. Аз съм новият ти живот.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??