20.09.2010 г., 12:02 ч.

* * * 

  Проза » Други
500 0 0
... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нови светове. А когато слънцето изгрее, ти се скриваш в неговите лъчи. Седиш и чакаш пак нощта, за да изживееш отново онези същите неща, които те омаяха тогава. Отново да затвориш ти очи и в своя свят мечтан да се озовеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Стаикова Всички права запазени

Предложения
: ??:??