Престанах да търся теб в чужди очи... Започнах да търся себе си там, където не откривах и най-малката твоя черта. Преди често свързвах усещането си за живот с твоето присъствие... Сега чувствам, че живея, заради мен самата. Трайно се вглеждах в затънтени тъмни пътеки, а вече сама вървя по големи и красиви площади. Обичах да оставам насаме с мисълта за теб, търсейки смисъл в
думите ти... Сега мисловната дейност протича само и единствено в посока на красиви и цветни мечти. Понякога ти пращах послания по Луната, да ти припомни за мен... Вече, поглеждайки нагоре, си пожелавам АЗ да съм добре и да съм здрава. Ти успя да ми покажеш красиви, непознати земи и планети, но аз разбрах, че ми е по-интересно да откривам нови неща сама. Винаги търсех основната идея
на безкрайните ти разкази... Сега оставям хората да я търсят в моите. Посвещавах цялото си време на теб... Сега мисля да отделя достатъчно и за себе си. Да! След теб Моят Свят се срути напълно, но събрах достатъчно сили да си го построя отново... по-шарен, по-добър и по-истински. Опитвах се да гледам на нещата през твоите очи... Вече осъзнавам, че си имам свои собствени. Често отварях стари рани и се питах чия е вината... Сега отварям само нови страници, с нова, по-интересна история - Моята.