20.08.2011 г., 14:53 ч.

7979 

  Проза » Други
868 0 0

... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш,
... оставяйки след себе си
останките от нещо,
което се опитвам да залепя
всеки път, след като
решиш да нахлуеш...
И всеки път боли
все така силно... странно, нали?
А уж имам здраво лепило...

© Станислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??