Здравейте.
Пише Ви Донка Красимирова Михайлова. Аз и брат ми не можем да ходим – болни сме от така наречената „болест на щрюмпел”… докторите поне така казват. Но рехабилитацията и на двамата липсва, при домашни условия и в малки градове като нашия е почти невъзможна… Аз съм на количка от 2001година. На Божко му дадоха количка миналата година…Ходим в дневния център за социална рехабилитация и интеграция, но само в петък, ако времето позволи и когато сме здрави, разбира се!
Не е само това: с годините говорът ни изчезва – преди ми се разбираше. А сега трябва да пиша на компютър, за да ме разберат останалите. С брат ми става абсолютно същото! Аз съм по санаториуми, откакто се помня – благодарение на майка и на санаториалните училища, се научих да чета и пиша. А сега съм в 11 клас, на индивидуално обучение. И все още мечтая…! И искам да се развивам, да продължавам да уча! Имам профил във Фейсбук и сайт, където публикувам мои неща; неща, които съм писала и рисувала през последните три-четири ...