Вярвах ти безрезервно.Бях ти дала свобода да си тръгнеш веднага, щом пожелаеш.Единственото, което исках в замяна, бе искреност.
И ти ми я обеща!Никакво лицемерие, никакви преструвки.Каква глупачка съм била!
Всичко започна като на шега.Подхвърляхме си закачки, смеехме се и се дразнехме като хлапета..Постепенно чувствата ми се
задълбочиха, а връзката ми с теб се превърна в нишка, която ме свързваше с живота.Всеки миг без теб беше цяла вечност, а
всяка твоя целувка изгаряше като огън душата ми.Бях щастлива и вярвах, че споделяш безоблачното ми щастие.И макар да знаех,
че не вярваш в любовта, наивно смятах, че съм способна да те променя.Каква заблуда!
И изведнъж, най-неочаквано, изтината проблесна пред очите ми.Заслепена от чувствата си обаче аз отказах да я проумея.Ти ме
увери, че греша, че си въобразявам неща, които никога не са се случвали.. И аз, запленена от обаянието ти, повярвах на твоите
думи, вмесно на собствените си очи.
Всичко продължи по старому.Някакъв вътрешен глас ме предупр ...