Не е ясно къде, защото е някъде, освен това било и много някога. В една гора живеела много стара магьосница. Тя можела да прави всякакви магии, но не можела да направи само една. Не можела да направи така, че самотата й да изчезне. Защото когато сърцето ти е празно, стъпките ти тежат и не виждат пътя. Но в тези времена и магьосниците си имали Съдба. А както знаем, оттогава и до днес, неведоми са пътищата, които Съдбата ни чертае.
Една сутрин, Маги, така се казвала магьосницата, се събудила и усетила нечие присъствие. Отворила вратата на къщичката, в която живеела, и видяла едно момченце, заспало на прага. Зарадвала се тя. Гледала го, гледала го и не можела да му се нагледа. Е, то не било толкова хубаво, защото все пак било момченце, но усетила, че има добро сърце.
Разбрала Маги, че момченцето си няма никого на този свят. Решила да го отгледа като свое дете и да му предаде знанията за всичките си магии. Дори и за магьосниците било нормално да искат най-доброто за децата си - да станат к ...