1 мин за четене
Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията и е разсеяна, а спотчето им носи нова доза настроение.
Още един огненострастен ден отминава, но всъщност предстои най-романтичното.
Сенките се движат по жълтооргазменото перде, като едва загатващи за отдаването си птици.
- Плачеш ли?
- Да - твърде сополив издайнически отговор.
- И що?
- Хубаво беше - съвсем се разхлипва.
- Хайде пак, за да спреш да плачеш!
Ех, хубаво, щеше да спре сополите…
Двете сълзи капват на съкровеното място, вероятно са още топли, но и истински.
- Задушавам се, изпотена съм… Такава енергия… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация