Колелирам си аз из нейдешно шосе, провирам се измежду крапътни събития и факти и изненадейно ме задминава камион тип тир, натоварен с едикаквоси. Профучава толкова бързо и близо, че благодаря на водача за вниманието. Възхитен съм от уменията му зад волана, признателен съм за адреналиновия шуртеж във вените ми, покорéн съм от красивия му стремеж да се движи по ръба на живота и изразявам това гласно. Спътната въздушна струя обаче грабва възкликът ми и го понася напред, раздробявайки го на атоми и, о, ужас! - преподреждайки го в пошъл, долен, нетипичен за мен вулгарен израз. Механиката на флуидите за пореден път ми е изиграла подла шега, не трябваше да бягам от часовете по физика! 43 метра по-напред тирът спира, шофьорът изскача от кабината като от горящ небостъргач и една шосейна гатанка е на път да разпробие хипоталамуса ми: за какво му е тази щанга, и защо я премята от ръка на ръка като горещ картоф? Преди да поискам 50/50, отговорът се стоварва точно и ясно като динамично прозрение ме ...