* * *

8.12.2009 г., 12:06 ч.

Проза

641 0 0

В очите му се отразява целият ми свят,

устните му шепнат всичко,

което искам да кажа,

а думите... думите му докосват

най-съкровените кътчета в душата ми...

Умът ми се бунтува:

Заслужавам ли го?

Заслужава ли си?

Искам ли това да ми се случва?...

А сърцето... сърцето тупти бясно и шепти:

Не мога без него!

Обичам го безумно!

Това е любовта, която никога няма да имам!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.