Разминавам се с ангели. Всеки от тях носи бели криле и почти благодарна усмивка. Сякаш е доволен, че ме е срещнал. Препъвам се, падам и продължавам напред, забравила за измисления рай, който ме преследва. Аз не съм част от него. Вече не.

Търся с поглед Ханаан, но откривам само предградията на Содом. Хриптя, но вървя. Ожаднявам. Вода! Плясък. Крилете се завръщат. Очите им блестят опасно. Какви ангели в хола на Ада, Господи?

Добре дошла. Очевидно съм добре дошла. Пламъци. Горящи сгради. Тежък пушек. Малко момченце изнасилва кукла по средата на улицата. Една жена с писък дере лицето на друга. Две създания от неопределен пол търкат необуздано потните си тела и скимтят примитивно.

Да. Сега съм вкъщи.