I глава
Кристина Иванова бе младо 22-годишно момиче, което живееше в малък провинциален град. Бе дребна на ръст, със светлокестенява коса, зелени очи, приятни обноски. Беше много упорита в справянето на задълженията си в университета. Обичаше академичната среда в Пловдив, контактите, които бе създала, уважението, което си бе спечелила сред преподавателите и колегите, отличните резултати, които показваше в обучението си. Бе тиха, даже леко затворена личност, до която трудно можеше да се достигне, на която не можеш лесно да спечелиш доверието. Единственият човек, на когото разчиташе, беше майка ѝ. Въпреки, че жената беше с разклатено здраве, тя се бореше дъщеря й да има всичко необходимо, за да постигне много в живота си. По професия беше фармацевт и успяваше да докарва сравнително добри доходи за двете, но все пак финансово не им беше особено леко. Кристина следваше право и се надяваше след дипломирането си на следващата година да започне работа по специалността си, с която да внася доб ...