4.05.2012 г., 9:18 ч.

Агонията (Изборът) 

  Проза » Други
692 0 5

 

 

АГОНИЯТА

 

(цикъл есеистични размисли)

 

Изборът

    

     Изтича януари.  Усеща го и това го вбесява.  Зъл и студен е.  Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. Но какво да се прави? Всеки край е различен. И се приема по различен начин. Отчаянието го е победило. Писнало му е да бъде добър и решил да бъде безкомпромисен в смъртта си. Какво пък? Негово право е да реши как да изживее последните си мигове. Жестокостта е част от характера му. Иска да бъде себе си. Нека е. Така ще го запомнят за по-дълго.

     А кой не иска да живее и след себе си?

 

30.01.12г.

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно и тъжно!
    Предразполага към по-дълбоки философски размисли.
    Адмирации, приятелю!
  • Много ми хареса, коментара на Весето също...Аз пък такива зими си ги
    спомням с усмивка. Ако след една такава смразяваща зима дочакаш
    пролет...
  • Хубав, предразполагащ към размисли текст. Поздрав сърдечен!
  • Хареса ми! Поздрав, Ангел!
  • Замислих се - за смисъла на живота, за смъртта...
    "Иска да бъде себе си. Нека е. Така ще го запомнят за по-дълго.
    А кой не иска да живее и след себе си?"
    Развълнува ме...

Предложения
: ??:??