Помниш ли как се запознахме?
Пробвах елегантна рокля в мола. Както винаги женските пробни бяха заети и се запътих към мъжките. Облякох я, но осветлението беше слабо и излязох на външното голямо огледало. Роклята беше семпла отпред, но какъв впечатляващ гръб имаше само. Дълбоко изрязан, показващ новите ми форми, за които се бях потила три месеца във фитнеса.
Забелязах едни поразителни зелени очи, които си взираха в мен.
- Хубава двойка сме! И по стил и по възраст - каза ти.
Направо ахнах. Каква дързост само, но не можех да отделя поглед от тези зелени очи. Мина зад мен. Беше висок. Не смеех да се обърна. Погледите ни се бяха кръстосали вече. Ушите ми бучаха, зениците ми се разшириха.
Ти спусна бавно ръка по голия ми гръб. Тялото ми веднага реагира, въпреки съпротивата на здравия ми разум.
Хвана ме за ръка и ме поведе към пробната. Такава възбуда ме тресеше, че не можех реално да мисля. А ти владееше цялата ситуация.
- Да не повредим роклята - ми каза и със един замах я свлече. Обърна ме ...