И отново извинително предупреждение.
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да се въздържа да не разправям измишльотини. И затова вие ще я видите.
Докато четете – наблюдавайте някой да не наднича зад гърба ви. Да ви пази, разбира се – у нас има пълна свобода на словото, право на мнение и версии, никой никого не следи и не цензурира…
1.
Планът беше елементарен и затова сигурен. Целта – от ясна по-ясна. Главният прокурор си отиваше – нямаше начин да остане на поста си, поне видимо трябваше да се спазват законите, на негово място ще застъпи заместникът му. Не, защото е заместник, а защото беше именно нужният на Методиев.
Послушен изпълнителен, подобострастен към боса. И твърд, дори жесток, безцеремонен и безскрупулен в изпълнението ...