Ако Данте беше жив
Всеки човек се ражда с чиста душа. С всеки ден от живота си, жаждата му да знае и да има става все по-силна. Той расте обгрижван от родителите си, които с всички сили се стремят да има щастливо детство. Но с този стремеж, те налагат ограничения. Плашат детето с несъществуващи чудовища, само заради това, да бъде послушно. Чертаят рамки, в които затварят душата му и то усеща детството си като част от живота, която е под контрол. Още в най-ранните си години, в детето се заражда и първата осъзната мечта. А тя е, да стане голям човек и да може да взема решения. Минават ден след ден, година след година. Идват първите любовни трепети. Сърцето бие лудо, но разумът спира чувствата, послушал съветите на родителите. Времената са различни и винаги има сблъсък между поколенията. Борбата между емоции и разум, уважението и ценностите и мечтата за свобода не дават спокойствие на младият човек. И когато настъпи този ден, в който той може да решава сам, тогава разбира, че в този свят ...