Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш, докато вечер се събличам пред огледалото, и за това как искащ и молещ ще се разпадаш на малки частици, които ще те теглят към тялото, което си сънувал ненаситно нощем и си рисувал неприлично денем в мислите си, в миговете на мъжка самота, преди мен, когато си тъгувал по някого.
Ако знаех, че те има и за цветовете, които ще виждам всеки път, когато покосяващ ще ме милваш с дъха си, търсейки крехкостта на пръстите ми трепетно и красиво изтръгващ въздишки от гърдите ми чрез топлината и мощта на допира ти.
Ако знаех, че ще ме сложиш в легло от обич за винаги и как като никой друг ще вплиташ ръцете си в моите, до като ме имаш... Как е могло!?!
Ако знаех... Ех, ако знаех! Че ме търсиш и че се скиташ.