Отначало не обръщах внимание на симптомите. Казаха ми, че с напредването на възрастта това е нормално явление и не бива да се притеснявам, защото имало и по-тежки случаи. Винаги съм бил достатъчно разсеян и малко са ме впечатлявали събитията около мен, както и хората, с които съм контактувал някога и някъде, поради което се е случвало да забравям имена и лица, с които съм имал работа вчера или само преди час, но напоследък този процес явно се е задълбочил, защото вече не познавам децата на близките си и се чудя, когато те ме поздравяват и ми се усмихват: „Кое ли беше това?", но после се сещам, че и мене някога възрастните не са успявали да ме познаят и ме разпитваха по няколко пъти кой съм и какъв съм, което много ме е разсмивало. Тъкмо тогава, в унисон с нерадостната перспектива, направих потресаващо откритие, с което в общи линии установих, че процеса на умиране не е само в минутите, когато докторът не може да установи наличие на пулс, а много по-дълъг - още оттогава, когато започваш ...