11.01.2014 г., 21:11 ч.

Алексис И Дриопа 

  Проза » Приказки и произведения за деца
713 0 0
8 мин за четене

 

Лятно утро е.Слънцето любовно докосва  върховете на високите дървета в планината. Съседни клони са протегнали копнежно ръце и са се вплели. Росата е разпиляла  брилянтни капчици по  всяко стръкче трева, всеки храст и всяка вейка. Птици се къпят щастливи в нейната влага и възпяват  живота. По горските пътеки прибягват кошути и сръндаци. Водопад от лъчи пробива  утринната омара и създава неземна красота и величественост. Една силна и млада кафява мечка лапа малини в близкия малинак и се чува как дъвче. На хълма се е извисил могъщ дъб и е прострял клони  във всички посоки. В гъстата шума на короната му са свили гнезда цяло ято пернати певци и отглеждат в тях мъничките си рожби. Две рунтави катерици играят на гоненица от ствола до върха на короната му и обратно.

                               Дъбът стене и плаче, а по кората му  като ручеи текат сълзи... Този дъб е необикновен. Той е наказаната от боговете  нимфа Дриопа. От векове тя  стои тук сама, неподвижна на тая поляна, само защото от невежество си позволи да скъса един прекрасен лотос и така уби неволно неговата покровителка - дриада.

                               Дриопа е първа хубавица между дриадите. Висока, стройна, с коси кестеняви, чиито вълни се спускат до петите й. Лъчистият й поглед е гальовен и озарява отвътре  всяко същество - бог или човек. Великолепните й кафяви и леко издължени очи, алените и устни и бялата й нежна като момина сълза кожа кара всеки мъж да пламне от желания, щом я погледне. Когато сваля копринената си риза и започва да се къпе в някой планински вир, нейната хубост, първа между хубостта на наядите и дриадите, изгрява като второ слънце. Рачетата се отдръпват срамежливо, за да сторят път на изящните й нозе. Златопери рибки идват сами, за да ги целуне с нежност и отново да ги пусне в кристалните води на вира. Несравнима е Дриопа когато танцува в звездни нощи със своите дружки-дриади. Тя е най-стройна, най-чувствена във вихъра на танца, с премрежен поглед, който обгръща всичко наоколо. Едва докосва земята, все едно е летяща птица над водна шир.С венеца от дъбови и букови клонки, здравец и горски цветя, леко задъхана от ритъма на танца, развяла бели поли и ръкави , кършеща тънка снага и трепетно разлюляла  двата плода на гръдта си, Дриопа е несравнима по красота. Тя е в сметките на много богове, които въздишат по нея.

                                  Така беше, но  сега е тоя вековен дъб. Дружките й идват всяка нощ на поляната край нея, за да извият буйните си и  весели танци. Тогава Дриопа рони най-много сълзи, защото боледува от мъка по тия танци. А прекрасните й нозе са се превърнали в ствол, покрит с груба, напукана кора. Тя не може да лудее  по поляни и да бере дъхави цветя, не може да се оглежда до захлас  в горски езера и вирове, не може да се катери като млада коза пъргаво по върховете и да се надвиква с ехото. Всеки ден дриадите молят на колене боговете да я освободят от наказанието и отново да й върнат свободата, но те са непреклонни.

                                    Дриопа вярва, че някой ден ще успее  да възвърне съвършените си тяло и образ. Да бъде пак оная вълнуваща горска красавица, която буди възхищение у смъртни и у безсмъртни. Затова нощем  разговаря със звездите и луната и ги разпитва как да премахне от себе си наказанието? Всяка нощ  разпитва все нови и нови звезди, но напразно... Никоя от тях не може да й даде верен отговор.

                                      Задава въпроса си още  на вятъра, на бурите и виелиците, на дъжда , на росата и сланата, но и тоя път без резултат... Няма отговор. Когато попита и Слънцето, то мълча цели три столетия, но накрая проговори:

- Слушай Дриопа! Аз мълчах  дълго, защото не беше настъпило времето за моя отговор. Има начин ти отново да се превърнеш в предишната прекрасна нимфа и сега настъпи точното време за това.Твоят избавител се роди, израстна и се превърна в млад мъж. Син е на велик и достоен крал и на най-красивата и срамежлива измежду Плеядите богиня на планината Мая. Момчето се казва Алексис. Той е полубог и е с надарен с неземна красота. Висок и изящен като мраморна статуя, със силно очертани и трепкащи мускули, с широки гърди, плосък корем и тънка талия,  той е радост за очите. Само Алексис може да ти помогне с любовта си и да те спаси от проклятието. Всичко зависи от теб,  Дриопа. Боговете ти дават свободата да действаш както решиш, да говориш каквото ти подсказва съвестта...

- О-о-о, аз зная това момче!То е идвало при мене тук, на поляната...Всички мои сестри-дриади до една  са лудо влюбени в него. Без да знае, че съм омагьосана дриада, Алексис е сядал да почива под хладната ми сянка като се опира на силния ми ствол. Никой не му е разказвал досега моята тъжна история. Аз винаги съм се любувала на красотата на тоя млад полубог. Вглеждала съм се с копнеж в изящните му скули и във волевата брадичка, във фините му ноздри и чувствени устни. Любувала съм се на очите му с цвят на зрели лешници,в които има такава дълбочина, сякаш в тях е скрита цялата Вселена, на дългите му, извити мигли и плътни вежди. Кестенявите му коси се вият по раменете  и се спускат небрежно по челото му. Алексис е принца на тая планина. Всички дървета го приветствуват с клоните си, горските зверове му се подчиняват и го следват навсякъде. Пеперуди и птици кацат по раменете и косите му. Той по цял ден се разхожда из горите и се наслаждава на тишината. Нощем, когато изгреят луната и звездите, всички дриади се събират на поляната.Тогава идва и Липнида - нимфата-покровителка на гората.

- Алексис, танцувай с нас - казва му тя - Усети магията на горския танц - и му подава белоснежната си ръка.

                         Тогава той ляга на земята и всички нимфи извършват ритуала  на събуждане желанието му за танц. Завиват го с  много листа, за да почувствува топлината на природата. Алексис излиза от горската шума като птица Феникс възродена от пепелта. Една загадъчна усмивка се прокрадва на устните му.Той застава в кръга на дриадите и започваше да танцува. Човешко същество не би могло да улови стъпките му, би се замаяло от бързината им и сложността им.Чрез движението на ръцете си и тялото, полубожеството изразява всяка емоция, всеки вътрешен трепет. Когато в танца  описва полета на птица, тогава изтръгва едно всеобщо възхищение у танцуващите с него нимфи. Подхваща ги с най-нежната  сила и възпламенява пожара на дивата им  радост. Музиката, която чуват е втъкана в тишината. Тя освобожда от всички задръжки и стига до най-дълбоките и скрити кътчета на  духа.

                              Една нощ Дриопа  се разкри пред Алексис. Говориха си до пукването на зората като две сродни души, открили се една за друга. Дриадата  имаше какво да му каже. Ах, каква сладкодумна омайница беше тя! Той, запленен и покъртен от нейната история я слушаше затаил дъх. А Дриопа разказваше ли, разказваше. Й така след много нощи на споделяне и откровение, Алексис  започна силно да се привързва към нея. ..Той все повече опознаваше своята нова приятелка. Тя е прекрасна, пленителна...Нейната мъдрост е  непресъхващ извор. Историите, които разказва са необикновени. Младият полубог се пита, как ли изглежда тая омагьосана нимфа, красива ли е? Какви са очите й, устните й, косите й, гърдите й? Закопня да я види наяве, а не само да чува гласа й. Нима няма начин тя да бъде освободена от върховното проклятие?! Нима щеше вечно да живее като дърво?! Не, не може да бъде! Боговете са милостиви и ще й простят!

                                В една  звездна, лятна нощ младежът я попита:
- Дриопа, моя любима приятелко, кажи ми има ли начин да бъдеш спасена от това жестоко наказание? Кой, кога и как би могъл да ти помогне, за да възвърне радостта на душата ти и щастието на живота ти?

-О, Алексис, друже мой, има, има такава възможност, но кога ще се случи не зная. Слънцето ми довери, че ако мъж, който истински ме обича,  прегърне ствола ми с много обич, ще развали злата магия. Но виж ме - тук съм от векове и това все още не се е случило. А  дали  въобще някога ще се случи?! Но аз ще продължавам да очаквам-какво друго ми остава, приятелю?!

                На другия ден младежът се изкачи на най-високия връх на планината, седна върху един голям, плосък камък и се замисли. Млад беше още и в сърцето и ума му имаше толкова много красиви момичета.Той обичаше всички тях. Обичаше и Дриопа, но дали я обичаше по-силно от другите?! Не можеше да си даде отговор. Трябваше да почака. Времето щеше да покаже...

 

                                                                   /следва  продължение/

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??