Глава I

                          „Съседката е вещица"

    Голямата жега бе пресушила много реки и езера. По синия небосклон не се мяркаше нито едно облаче, а слънцето безмилостно хвърляше своите огнени лъчи към земята. Нивите бяха позлатени с жита, но горещината щеше да умъртви всичко. Птиците се криеха в клоните на раззеленените дървета и спяха. Никъде не се срещаше живо същество, освен големите гадни мухи, които ти пиеха кръвчицата. През тези горещи юнски дни, човек можеше само да си стои в къщи или да дреме под някоя сянка на двора.

    Един автобус спря на центъра в родопското селце Бъдеще. Вратите се отвориха, а от него излезе 15 годишно момиче, с дълга черна коса, средна на ръст, слаба, със кафеви очи и малко носле. Бе обута с маркови маратонки, носеше бял секси потник с огненочервен надпис „The Gypsies on Soap", камофлажен панталон, слънчева шапка с емблемата на ПФК ЦСКА (София) и държеше една раница с надпис „The Lord of The Rings" в ръка. След като автобусът потегли, момичето се огледа. Видя, че никой не я чакаше и тръгна към близкото магазинче. Видя, че е отворено и влезе вътре. Там бе прохладно и тихо. На едно кресло спеше възрастен човек. Щом звънчето, окачено над вратата иззвъня, той се сепна и се събуди.

    - Може ли една минерална вода? - попита момичето.

    - Разбира се! - отвърна любезно старецът и отидe до фризера за водата. После я подаде на момичето и рече:

    - Не съм те виждал преди тук! На кого си на гости?

    - На дядо Симеон и баба Кристина - отговори момичето.

    - Значи ти си Алексис?! Вчера дядо ти каза, че ще е малко зает и няма да успее да те посрещне и ми поръча да те упътя към тях.

    - Благодаря ви!

    - Изчакай малко!

Дядото се скри за малко и след миг се върна, заедно с едно момче. Каза му къде да заведе Алексис и ги изведе от магазина. Момичето забрави да плати водата, но дори и старецът не се сети за това.

    - Казвам се Стилиян - представи се момчето. - А ти?

    - Алексис, приятно ми е! - усмихна се красивото момиче. - Да вървим!

Те поеха по едно тясно пътче, което водеше към края на селото.

    - Да не си скинарка? - попита Стилиян. - Гледам надписа на потника ти и т'ва се сетих в първия момент.

    - Чак скинарка, не! - усмихна се Алексис. - Просто си падам малко националистка и расистка, кефя се на Адолф Хитлер, но на никого не натрапвам възгледите си за разни неща. Не чакам одобрението на хората за това какъв път съм избрала. Аз така съм решила. Не съм и не искам да бъда скинарка, защото съм против насилието, но съм за една масова чистка!

    - Май покрай тебе и аз ще прихвана нещо подобно.

    - Не си длъжен.

    - За първи път ли си тук?

    - Да. До скоро живяхме в Лондон, защото майка ми е от там, но се преместихме в София. Никога преди не бях идвала тук и искам да си прекарам страхотно.

    - Като толкова го искаш, знаеш ли, че довечера ще се проведе сбирка на вещиците?

    - Нали не вярваш на тези глупости!?

        - Довечера в 23 ³⁰ часа ще те чакам пред вас. Ела и ще се убедиш, но не                                

    казвай на никого.

    Те стигнаха до последната къща. Тя бе двуетажна, измазана, с голям двор и една стара плевна, отдалечена от къщата. От другата страна на улицата се издигаше една ужасно огромна и триетажна къща, черна на цвят, с обрасъл в плевели двор.

    - Уау-у-у-у! - изуми се Алексис. - Тук да не живеят семейство Адамс?

    - Не - отвърна Стилиян. - Това е домът на вдовицата Хендерсън. На времето била омъжена за някакъв швед, но една сутрин той умрял мистериозно. Всички мислят, че тя го е убила. След смъртта му, си запазила името му и наследила целия му имот в Швеция. Освен това тя практикува черна магия.

    - Искаш да кажеш, че съседката ми е вещица?!

    - Да, точно така. Сигурен съм 99%.

    - Ужас... Е, добре, аз да се прибирам. До довечера! Goodbye!

    - Аре... до скив!

    Алексис се запъти към къщата на баба си и дядо си и дори не се обърна, за да види, че от съседната къща някой тайно наднича и я наблюдава.

    Тя натисна звънеца, отвори вратата и влезе. Дядо ù я посрещна.

    - Влизай, влизай - каза той. - Сигурно си изморена. Качи се горе и си почини, а на вечеря ще те разпитам по-подробно за майка ти и баща ти.

    - А къде е баба? - попита Алексис.

    - Баба ти е в съседната къща. Ще се върне след малко.

    - Не си ли се замислял, че имаш съседка, която е вещица?!

    - Кой?! Госпожица Хендерсън! Е, признавам, че е малко странна, но чак пък вещица...

    - Къде е стаята ми?

    - Нагоре по стълбите и последната врата в ляво.

    Алексис се качи в стаята си и се строполи изморена на леглото. След няколко минути отиде до банята и си взе един студен душ. След това си облече други дрехи и легна да си отдъхне от умората.

    След половин час баба ù се качи при нея. Тя я целуна по челото и седна до леглото ù.

    - Извинявай, че не бях тук, когато пристигна, но имах малко работа при съседката ни г-ца Хендерсън - рече бабата. - Тя е много мил човек! Изпраща ти курабийки.

    - Благодари ù от мен.

    Баба Кристина остави една купа с курабии върху нощното шкафче и слезе долу при дядото. Алексис взе една курабия, разчупи я и веднага се разнесе аромат на мухъл.

    - Гадост! - отврати се тя и изхвърли купата с курабии от прозореца.

    Когато взе да се свечерява, Алексис слезе долу, за да вечеря.

    - Искам да те предупредя да не ходиш в плевнята - рече дядото.

    - Защо? - попита Алексис.

    - Защото аз ти казвам - повиши тон той. - Просто не отивай, забранявам ти!

    - Добре де, добре!

    Алексис говори дълго с баба си и дядо си. След вечеря момичето остана да гледа „Шоуто на Слави", а после се качи в стаята си. Тъкмо се готвеше да си ляга, когато се сети за сбирката на вещиците, за която бе споменал Стилиян. Тя отвори внимателно прозореца, прехвърли се на ореха, склонил клони точно до прозореца на стаята ù и скочи на земята.

    Нощта бе топла. Луната бе пълна и осветяваше нощта. Щурците изнасяха своите нощни концерти. От към плевнята се чуваха странни звуци, а от единственото ù прозорче бликаше синкаво сияние. Алексис се огледа. Тя зърна Стилиян в сенките на близкия дъб. Той ù помаха с ръка и тя тръгна към него.

    - Значи не издържа на любопитството - усмихна се момчето. - Знаех си, че ще дойдеш.

    - Really! - рече му иронично Алексис. - Where is the meeting?

    - Аре да говориш на български. Поназнайвам малко English, но не съм много добър.

    - О' кей сладък! Къде е тази сбирка? Да вървим!

    Стилиян я поведе към гората. Пътят бе добре осветен от лунната светлина. Щом навлязоха между дърветата, веднага се чуха нечии гласове, които спореха за нещо. Двамата продължиха напред и след секунди зърнаха една полянка, на която гореше буен огън. Около него бяха насядали десетина жени с черни дрехи, големи метли и дълги сиви шапки. Алексис и Стилиян се заслушаха в разговора на вещиците.

    - ... е заплаха за нас! Нанесе се в съседната къща. Аз ù изпратих отровни курабии, но я видях как ги изхвърля през прозореца. Казвам ви, в това момиче има нещо гнило.

    - Но какво може да ни стори? Тя е само хлапе!

    - Но дори и не предполага каква сила притежава!

    - Може и да притежава, но няма как да го знае.

    - Но ако разбере как да използва силите си?

    - О, я стига! Нали ви казах, че няма от къде да разбере.

    - Бързо, да вървим! Минава полунощ!

    - Да се омитаме! - прошепна Стилиян. Вещиците чуха, че нещо изшумуля в тъмното.