Глава III

                     Към Атлантида

    - Сти'ян, к'во се е слу'ило с теби? - попита Йо.

    - Огромен вълк... ме ухапа - отвърна Стилиян. - Аз съм върколак.

    - Зъвинъги ли? - рече Йо-Йо, който явно владееше по-добре български от съпланетянина си.

    - Незнам! До сутринта ще си проличи. Ъ-ъ-ъ... я вие за какво идвате пак?

    - Нашу идвани тук зъ пусле'но - отвърна Йо. - Наши радари засиколи угром'а инергиъ под тая план'на.

    - И ше пруучим тува место и си утиъми зъвинъги - допълни Йо-Йо.

    След това извънземните закрачиха към дъбовата гора.

    - Да тръгнем с тях! - предложи Алексис.

    - Луда ли си?! Те може да се бавят с дни. А в къщи ще има да се притесняват...

    - А няма ли да се притесняват повече, ако те видят в това състояние?

    - Права си, да вървим с тях!

    Алексис и Стилиян настигнаха Йо и Йо-Йо. Четеримата щяха да прекарат няколко дни заедно. Но не само те. Никой не забеляза, че една черна сянка, силует на старица се прокрадваше в мрака и ги следеше.

    Наближаваше 23:30ч, нощта бе гореща и задушна. Големи и кръвожадни комари се лепяха по кожата на Стилиян и Алексис и ги смучеха като стари руснаци - водка. Козината на върколака се напълни с бълхи, а пълната луна караше кръвта му да бушува и той да вие до полуда. Щурците и нощните птици оглазяха нощта. Лекия горещ ветрец се прокрадваше между дърветата и караше листата да шумят по необикновен начин.

    Един бухал се спусна точно над главите им. Алексис се изплаши и прикри главата си с ръце. Когато присви очи, в главата ù се появи видение. Тя зърна за миг как се спуска по стръмен планински склон. След това една огромна огнена врата се приближаваше към нея... Тя отвори очи. Бухалът лежеше мъртъв в краката ù. Тя изпищя и подскочи назад. Стилиян и извънземните я гледаха с насмешка.

    - К'во сте ме зяпнали?! - сопна им се тя. - Да вървим!

    Четеримата продължиха пътя си. Не след дълго се добраха до една малка пещера.

    - Тря'ъ дъ вле'е вътре - рече Йо-Йо. - От там е пътя.

    Той и Йо натиснаха някакъв бутон от коланите си и мощна светлина озари всичко в радиус 8м, 72см и 9мм. След това продължиха напред в пещерата. Вървяха близо час и достигнаха края ù.

    - Чудесно, брилянтно! - възкликна саркастично Стилиян. - Какво епохално откритие - ЗАДЪНЕНА УЛИЦА !!!

    Тогава Алексис си припомни разказа на дядо си. Загледа се и зърна една малка ниша в камъните. Тя се приближи и установи, че това е тунел надолу. От там бликаше светлина. Останалите също надникнаха. Пред очите им се разкри невероятна гледка: огромни зелени поля, обширни реки и езера, градове и селца, няколко дирижабала кръстосваха подземното небе, дворци, стадиони...

    - Там ли отиваме? - развълнува се Алексис.

    - Да - отвърна Йо-Йо. - Вие ши дойдити ли с нас?

    - Естествено - извикаха в един глас Алексис и Стилиян.

    Четиримата тръгнаха по стръмния склон. Изведнъж момичето се спря на място и се втренчи незнайно къде.

    - Добре ли си? - попита Стилиян.

    - Когато ме изплаши бухълът и затворих очи, аз видях как се спускам по същия този склон, после всичко изчезна и тогава... тогава един огромен огнен тунел се приближаваше към мен. В този миг отворих очи.

    - Явно си видяла бъдещето!

    - Мислиш ли, че за това говореха вещиците? За тази моя способност.

    - Може би - отвърна Стилиян. - Незнам.