Да избягаш от себе си, вън на простора!!
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име!
Да си кълбо от тъга - презрян от света:
"- О, изгори ме!!!"
Да не чувам горещия присмех на Дните нещастни!
За да не бъда в плен на Мечтите - неясни.
Да обичам безумно, когато ме мрази съдбата!
Когато ме мрази съдбата?
Когато ухаят, израстват, живеят Цветята!!! ...