Коя е Алисън?
Въпрос, над който не се бях замисляла, докато не ми беше зададен.
Понякога Алисън е слаба, беззащитна и доста често не на себе си. Друг път е бунтар, сила, доминант. Обединение на крайност и безкрайност.
Тъмнината в светлината. Хаосът в подредеността. Ураганът в слънчевия ден, който оставя невиждани поражения.
Най – противоречивите чувства.
Алисън се появи... 2013та, когато пътят ми беше повече от изгубен, а мислите доста разхвърляни и препускащи през дебрите на безцветното ми, безцелно, дъждовно съществуване.
Бях писала някъде, някога, че само, когато вали, само тогава мога да пиша. И докато другите ръмяха - аз пишех, и бях ураган, който помиташе всичко по пътя си.
Затова и наричам себе си Дъжд.
Доста често губех следите си (и най – вече себе си), и потъвайки в най - тъмното на тъмнината ми се разграждах на милиарди съставни части и се разпилявах из хаоса на собственото си съществуване. Това бяха моментите, в които балансът ми се нарушаваше; мислите ми започваха да се бунтуват, да се надпреварват... Моменти, в които всичко се преобръщаше и губеше светлината си.
Бях заключена в оковите на собственото си невъзможно отсъствие.
Отсъствие изпълнено с безкрайно много липси...
Липси невъзможни за запълване...
И точно там на онзи път, който беше път като на всички останали, в един мразовит Февруарски ден (или пък беше горещо лято?!), докато си задавах въпроси от типа на: „Губя ли се между редовете си или именно в тях се намирам?” ... точно там срещнах Рошлата.
Неусетно тя се превърна в неразривна част от моята микровселена и до ден днешен ме следва неотлъчно.
Можех да избера всяка друга посока, но избрах тази на изгубването.
Мислите ми са все така разхвърляни (е, все пак нали съм пътуваща в търсене на себе си рошла)
Имам усещане за безвремие и безтегловност.
Имам Хаос, който е мощен колкото всички природни стихии в едно.
Но може би най – много имам тишина...
Сезонът няма значение, когато си... Пътуващ.
https://www.youtube.com/watch?v=dW4N4oH32us&ab_channel=BangersOnly