14.04.2009 г., 10:49 ч.

Алкохоликът (първа глава) 

  Проза » Повести и романи
1142 0 7
4 мин за четене

Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – Паулу Коелю. И с ужас установих, че заради сложния език и висок стил на писателя, преводът на български е ужасен, пълен с грешки и неточности. Първо мислех да драсна няколко реда на Даниела Петрова, но после се отказах. Белята е направена. Сега някой трябва да оправи нещата. И този някой не може да е друг, освен мен.
И така, дами и господа, представям ви първия суперточен, супербезгрешен и суперпълен превод на романа “Алхимикът”, или както е по-правилно да се превежда заглавието – “Алкохоликът”. Приятно четене.


Пролог

Алкохоликът взе една книга, която някой в бара бе оставил. Томчето беше без корица, но това не го притесняваше, защото щеше да я използва за тоалетна хартия. Докато клечеше и прелистваше страниците, попадна за една история за Нарцис.
Алкохоликът знаеше легендата за Нарцис – хубав младеж, който всеки ден ходел да се оглежда в езерото. Веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не така завършваше историята в книгата.
Там се казваше, че когато Нарцис умрял, дошли горските божества, за да пият вода, и видели, че сладководното езеро е пълно със солена вода.
- Защо плачеш? - Попитали езерото те.
- Не плача – отвърнало езерото.
- А защо водите ти са солени – продължили да разпитват те.
- Защото, когато Нарцис се удави, той се напика и водата стана солена – казало езерото.

- Каква хубава история! – рече алкохоликът и се избърса.

Първа глава
Дъщерята на търговеца


Момчето се казваше Сантяго. После промениха името му на Ники, защото е по-лесно за запомняне.
Смрачаваше се вече, когато пристигна със стадото си до една стара и порутена тоалетна. До тоалетната чиния бе израсло огромно смокиново дърво.
Реши да пренощува тук. Завърза овцете с тоалетна хартия и легна, използвайки за възглавница книгата, която носеше със себе си. Заспа с мисълта, че трябва да почне да чете вестници. Така поне щеше да има с какво да се завива.
Събуди се рано на следващата сутрин. Бе сънувало същия сън от миналата седмица и отново се бе събудило преди края.
Стана и пийна чаша вино. Започна да разбужда овцете. Повечето от тях вече се бяха събудили, защото бяха нагласили алармите на GSM-ите си.
Ники винаги си бе мислил, че овцете разбират какво им говори, затова често им разказваше вицове, но през последните два дни им говореше само за едно момиче – дъщерята на търговеца…

***

- Искам да продам малко вълна – каза той на търговеца.
- Не ми трябва – отвърна той.
- Но моята вълна е най-хубавата в цяла Андалусия – каза момчето и показа косматия си гръб.
- Вече ти казах, не ми трябва вълна. Това е сладкарница, за какво ще я ползвам?
- Ако сте зает, ще изчакам навън.
- Не съм зает, в магазина няма жива душа.
- Добре, ще изчакам – каза момчето и излезе навън. Седна на тротоара и извади една книга.
- Не знаех, че пастирите четат книги – чу той до себе си момичешки глас.
- Аз не чета – отвърна Ники – само разглеждам картинките.
- Като мен – зарадва се момичето.
И Ники дълго ù разказва за картинките, които бе видял в различни книги, някои от тях дори с неприлично съдържание. Момичето пък се оплака, че е дъщеря на сладкаря и че е имала възможност да разглежда само книгите на баща си – две, като едната от тях без картинки. На Ники му се дощя двамата с момичето да остареят на тротоара.
Но в крайна сметка търговецът не издържа и купи вълна от него, за да му се махне от пред магазина.
Плати му и каза:
- Моля те, не се връщай поне до следващата година.

***

И сега, само след четири дни, се навършваше година и той щеше да се върне, за да изпълни молбата на търговеца. Беше развълнуван, но едновременно с това и несигурен: може би момичето вече се е научило да чете.
- Няма значение – каза си той – и в другите градове има неграмотни момичета.
Но дълбоко в сърцето си знаеше, че това съвсем не е без значение.

***

Появиха се първите лъчи на утрото и пастирът тръгна с овцете си.
- На тях никога не им се налага за вземат решения – каза си той. – Сигурно затова стоят близо до мен.
- Не – отвърнаха овцете. – Стоим близо, защото си ни вързал. – Но Ники не им обърна внимание. И защо да се връзва на приказките на овцете? Та те никога не мислеха. Овцете се задоволяваха само с храна и вода. В замяна щедро предлагаха вълната си, компанията си, а понякога дори и любовта си.
Пастирът спря за кратка почивка и изпи чаша вино. Изведнъж се сети, че в Тарифа живее една старица, която умее да тълкува сънища. Може би тя щеше да му обясни какво означава сънят, който бе сънувал вече два пъти. Момчето се усмихна, изпи още една чаша вино и тръгна с овцете си към слънцето.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, не!
    Четох и се смях!!!
    И ще си чакам Глава втора, да знаеш!
  • Интересно начало.

  • Страхотно е, много се забавлявах! Видно е, че това ти е любима книга
    Очаквам продължение!!!
  • Добре дошъл отново. Липсваха ми твоите провокиращи мисловни импровизации и експерименти. Изчетох с интерес. Поздрави! Светли празници на теб и знаеш кой още!
  • Добре,че е Мишо да отвори очите на милионите заблудени манекенки и не такива:>
  • Ах, страхотно !!!
    Нямам търпение за следващите глави
    "- Но моята вълна е най-хубавата в цяла Андалусия – каза момчето и показа косматия си гръб."
    "- Моля те, не се връщай поне до следващата година."
    хахахахахаха
    И любимия ми параграф:
    "И сега, само след четири дни, се навършваше година и той щеше да се върне, за да изпълни молбата на търговеца. Беше развълнуван, но едновременно с това и несигурен: може би момичето вече се е научило да чете.
    - Няма значение – каза си той – и в другите градове има неграмотни момичета.
    Но дълбоко в сърцето си знаеше, че това съвсем не е без значение."
    Това съвсем не е без значение
  • Добро е. Много. С интерес ще чакам продължението.
Предложения
: ??:??