- Ало, ало...
- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.
- Кой, кой, бърза помощ ли?
- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.
- Ало, някой се намеси в разговора ни. - Ей ти, затваряй, че не чувам!
- Коя си ти бе, я затваряй, че я не си ме видяла, я не си умряла!
Зър...
- Бърза помощ ли е, мъжът ми?
- Да, кажете, момент да запиша адреса! "Генерал Колев номер?"
- Номерът е записан на пътната врата. Казах, номер три.
- Ще чакате, в момента имаме много случаи!
- Ало, ама ви, мъжът ми, по-бързо! Ей, че проклет телефон, пак прекъсна!
Зър...
- Пак ли сте вие? Не разбрахте ли, че тук не е бърза помощ! Айде затваряйте, че тук е пожарната!
- Абе, господине и без това мъжът ми изгоря.
- Кой изгоря? Нищо не се чува.
Зър...
- Какво сте завикали бе, госпожо? Да, бърза помощ е.
- Най-сетне, той си замина.
- Кой си замина?
- Ами, мъжът ми. Елате и си го вземете!
- Ало, ало, кого да вземем?
- Олеле... Всичко отиде...
- По-спокойно! Какво отиде?
- По-бързо, по-бързо! Мъжът ми полудя. - Ало, бързо помощ, линейката, психиатрията...
© Мария Герасова Всички права запазени