Защо нервничиш, бе скъпи, защо?! Не може ли поне веднъж да ме събудиш с целувка, да ми сервираш кафето с усмивка в леглото? Какво ще ти коства? Да ме събудиш в неделя към десет, десет и половина и да ме попиташ като човек, без да ми повишаваш тон: „Любов моя, какво да ти сготвя за обед? Ти си изпий, мила, кафенцето, а аз докато напазарувам и сервирам, ето ти парички, иди и си купи нещичко?" Ако се държиш така мило с мене, аз ще крещя ли, кажи ми?! Какво ме гледаш, какво? Мислиш, че други мъже не го правят ли? А Петрова, а? Продънила ми е ушите с нейния мъж. Думата не мога да взема от нея и само се хвали. Какво ме гледаш така? Я не ме гледай с тоя тон! Какво искаш да ми кажеш, мислиш, че не те знам? Радваш се, че не мога да взема думата от Петрова, нали? Ама ако ти беше мъж на място, тя щеше да види! Не смей да си отваряш устата и да ми държиш втори глас! Знам какво ще ми кажеш, че заради мен са те уволнили. В градинката съвсем случайно се заговорихме с една жена и аз й казах какво мисля за шефа ти. Откъде можех да предположа, че това е съпругата му. Какво трябва да правя, преди да се заприказвам с някого, личната му карта ли да искам, айде де? Нали си намери работа, е не е толкова добре платена, ама като си некадърен, аз съм ти виновна. Не ми напомняй за предишния ти шеф, моля те! Аз го попитах: "Коя е тая крава дето седи до Вас?" Въобще не предполагах, че той няма никакъв вкус. Голяма работа и без това там не ти плащаха много. Знам какво искаш да ми кажеш, че имам голяма уста. Не позна, Петрова има голяма уста, ей не можеш да й я затвориш и само се хвали с тоя нейния. Ей какви мъже има, а аз се мъча с тебе. Какво се подхилкваш? Мислиш, че няма кой да ме вземе, така ли? С какво го държи тая? Да не е станала реститутка? Не, щях да науча, аз защо седя по цял ден пред блока. Не смей! Искаш да ме питаш защо не започна работа, нали това искаше да ме питаш? Знаех си, не ми клати глава! Ще работя аз, а кой ще ти готви? Това шкембе дето си го отпрал, а? Да бе, сигурно е от загорялия ми боб. Да не вземеш да ми натякваш сега и за кюфтетата, дето станаха на въглен. Ама знаеш ли колко трудно съхне лакът, а бях си лакирала и ноктите на краката. Мислиш, лесно ми е? Айде моля ти се, Петрови миналата седмица вечеряха на ресторант. Аз защо по цял ден се гримирам и вися по няколко часа на фризьор като веднъж не си ме извел сред хора? Съсипа ми живота... ми съсипа... И мама не уважаваш, дето милата по сто пъти се обажда да пита как сме. Ще взема да й кажа да дойде да поседи малко при мене да ми помогне, че се съсипвам от работа. Тъкмо ще има с кого да си поговоря, че слушах прогнозата за времето - дават я дъждовна и няма да мога да излеза на чист въздух да разменя някоя приказка с жив човек, че ти мълчиш като пукъл. Да, мълчиш! Защо пребледня, като заговорих за мама? Аха, стана ти лошо като казах, че ще я поканя да ни погостува седмица-две?! Къде отиваш, аз на кого говоря? На кого? Ей, няма с кого две думи да си продумаш, ще полудея, това мойто живот ли е? Ах, кафенце си ми направил? И млекце ми носиш? Абе на теб да не ти е лошо, че ми правиш и на мен кафе? Упс!!! Вденах! Петрова, аха, разкрита си, сега и аз ще ти се хваля, ето каква била тайната! А аз се чудех как този готин мъж... а той защо й угаждал. Паролата била: "Ако много знаеш, ще кажа на мама да ни погостува!" Вярно, че последния път те много се скараха. Ама и той е един... Защо трябваше да й казва, че единственият начин да й затвори устата завинаги е да й сипе цяла опаковка приспивателни в кафето и тя, милата, вдигна кръвното и от тогава спря да пие кафе. Но и тя не му остана длъжна. Предупреди го, че ще му сипе отрова в яденето и той, горкият, бая отслабна тогава. С това бирено шкембенце, дето го е отпуснал, няма да е лошо мама наистина да ни погостува за малко, поне докато милото ми пак си възвърне формата.
- Скъпи, ще се обадя на мама да дойде другата седмица! Какво си се разготвил по никое време па ти?! Искаш да ми кажеш, че ще ми угаждаш, само и само мама да не идва. Слънчицето ми то, ама така кажи. О, ти готви, аз първо да се обадя на Петрова, така ще й натрия носа... Само пет минутки ми трябват, тя ще види! Какво ми правиш физиономии, какво искаш да ме питаш дали петте минутки ще са по малката стрелка? Да, слънчице! И ми направи любимата салатка - зеле с морковчета и да я нарежеш на ситно, чу ли ме, аз ей сега идвам. Защо не идеш да купиш ракийка, аз през това време да се чуя и с мама. Това трябва да се полее. Ако ми хареса обядът, може само да я чуя. Ако не направиш пържолките по мой вкус, ще се наложи мама да дойде. Браво, как се сетих, а аз се мъчих толкова години! Все пак ще кажа на мама да дойде поне за събота и неделя, та моя да открие разликите - с нея и без. Какво ще ми се хвали Петрова с нейния. Моят е сто пъти по-хубав от Петров, а и как реже салатката, миличкото ми то! Режи, режи, аз ей сегичка... - Ало, Петрова...
И така, ще трябва да затварям, че милото е приготвило обяда. Ей, сегинка, скъпи! Как, какво е станало с него? Та той ме обожава, аз просто не обичам да парадирам, нали съм скромна. Какво вие? Айде, другия път ще ми разкажеш, че ще изстинат пържолките, чао! Колко нейният я обожава... Така или иначе любовта е до време, важното е да има някой да ти готви... докато ти изсъхне лакът. Па дали ще е мама или той, да се разберат, на мен ми е все едно. Само мир да е. На мен ми е добре и с двамата, ама не като миналия път тя да си тръгне от нас с главоболие. Да й каже моят да не мърда, че има муха на главата и да я прасне с «Война и мир». Нали е кьорав, мухата не утепа, а мама си замина обидена и с главоболие. Па после ще ми казва, че уважава майка ми. То след тая случка тя взе много да забравя, та може да се навие да дойде. Абе аз ще я поканя, па каквото, такова. Айде да обядваме първо, пък аз ще се лакирам после, докато милото измие съдовете. Ще му правя компания да не му е скучно. Такава съм си аз, винаги мисля за него, ама признава ли ти някой?!
© Светлана Лажова Всички права запазени