- Ало, скъпи, след работа веднага ли се прибираш? Да напазаруваш, ей, да не забравиш, че ще имаме... Как нощно дежурство, не, не си ми казал?! Спешно... и къде? В НДК-а?! Абе казаха ми, че напоследък много често те виждат около НДК с една блондинка, да не е... А заподозряна, така ли? Ей, ти да не ме лъжеш нещо, нали си регулировчик. Заместваш?! А на детето нали обеща на родителска да отидеш?! Как кое, нашето? Вики, точно така. Защо камионче ще й купуваш, тя е момиченце? Какъв четвърти, седми клас е! Довечера ще ни идват гости, къде си прибрал ракията? Порязал си се? Външно и вътрешно, да не получиш инфекция?! Цялата?! Много ли се поряза? На малкия пръст? Браво... и една бутилка?! Ако беше си порязал крака... яко щяхме да закъсаме с финансите, заради твоята дезинфекция. На майка обади ли се да й честитиш? Какъв осми март бе, зима е, има рожден ден жената. Абе как миналата година й е бил през лятото. Ти да не си се порязал пак? Лошо й е станало като те е чула? Често ще й звъниш? Да не си посмял, ще я умориш! Какво? Не си могъл да й познаеш гласа? Ти нали й звъниш всеки ден, та...Много дрезгав, да не се е...Абе ти луд ли си, майка не пие. И си я напсу... Как, така й се пада? Права е, ти ми съсипа живота. Нали обеща да ме направиш щастлива? Има време, така ли? Как само от десет години сме женени? Ти изобщо... А най-хубавото тепърва предстои, аха?! Колко години трябва да чакам? Букет си искал да ми купиш, но до сутринта ще увехне. Букет без повод, да не си нещо... Свикнала съм с твойте номера, нали на миналия осми март се прибра на сутринта с увехнали цветя. А, добре, че не са били изкуствени, така ли? И на това да съм благодарна. Не си ме забравил все пак, а празнува с колежките, нали? А аз цяла вечер те чаках сама у дома. Задължително било, да бе! Моля ти се, не ме баламосвай, Иване! Каква Латинка, аз съм... Не си Иван?! Е, хубава работа, аз с кого говоря половин час... Затвори. Мале, коя ли женичка се мъчи с тоя? Простак! Регулировчик?! То сега има ли?! Абе аз трябва да проверя дали работи моя. Чакай да му звънна. Ей време не ми остава да сготвя от тези телефони. Трети съпруг и все трябва да ги подсещаш. Няма мъже, това си е. Тя Петрова май ще излезе права, че от двайсет години живее с един. Свикнала му е сигурно на номера. А аз... ето какви грешки с тия номера стават. Как са живяли на времето без телефони, сигурно само с един съпруг и това си е. Добър, лош, какъвто ти се падне. А сега, хем ги контролираш през пет минути, хем пак недоволни. Ще ми вика моя: Престани да ми звъниш, не мога да работя! Тогава защо говори с часове с мен? Само не работи, лъже ме нещо. И за тая русата сега ще го питам. Продаде некакъв имот и сега парите при нея ще отидат. Аз защо се омъжих за него? Къде изчезна любовта? Сега ще проверя. Той ще види. Абе Петрова щом го държи толкова дълго нейния... Може пък да е... Дали да не му звънна. Чакай да не объркам номера и да се изложа, че пак трябва да търся кой да ми плаща телефона, па аз бая си говоря. Петров дали си продаде вилата?! Аз искам мъж, който да ме обича, романтика искам и да ми плаща сметките. А моя само защо не си сготвила, изпра ли ми ризата. Някакви такива въпроси, дето да ти се отще... Бе няма да ме приласкае. То и предните двама бяха същите. Само за ядене и за чистене, друго не знаеха. А какви мъже дават по филмите. Веднъж не чух нещо подобно. Само се прегръщат и целуват. Докато изгледам филмите, да звънна два-три пъти да го посетя да не забрави да напазарува и то... денят минал. Ето сега ще му звъня да плати кабелната, че какво ще правя без нея се чудя. Тая романтика по телевизията ме крепи мене иначе с тоя моя съм за никъде. Давай да му се обаждам, но първо ще го питам да си каже трите имена, че да не стане пак някоя грешка та да се ядосвам. После защо правя такива големи сметки? Еми стават такива обърквания, аз какво съм виновна, нали работи. Ало... пак ми отиде половин час, е кое по-напред, кое, после недоволен. Все на мен ще се случи. Толкова съм добра. За всичко само аз мисля. Живот.
© Светлана Лажова Всички права запазени