(Нящо къто исповед. Дъ са чите само от ора с чуфство за смех. Другите дъ ни съ записвът.)
Риших съ дъ ви написвам тиа думи, напечен в юлскъта жегъ и отмарящ пред икранъ на компютъро. Влизам секой път из документацийте нъ наше селу Откровеново* и секой път ми съ набивъ нъ очити идно нящо. „Миличкъ, цун и гуш”. Нема лошо, ама требе дъ вметнъ дека става думъ за цун и гуш между жини. Малеей, ама кви жини. Ум дъ ти зайде. Коя от коя по-убави и умни. Немъ лошаво ф това, ама тиа жини ни знаат ли дека язе си падъм малку пущилиф. И коги мъ фани пущянкъта, мъ ни пуща дълго. Мъ как идна ни речи:
„ – Ей, бат Ваньо, ила при назе дъ са погушкъми и поцункъми. Или барем дъ ни пугледъш”.
Нема. Ни знаат дека и мойто сърце пудрипвъ коги мъ гушва некоа жина ( особено чуждъ). А коги мъ зацълувът...
Кво дъ ви ричъм...
Алоо, пуйтесите!
Язе съм готоф заради вазе гол у женскъ баня дъ влезъм, а вие съ скъпите нъ идно „цун и гуш, бат Ваньо”. Ай дъ са ни видело. Ей, убачи вие дъ ни си мислите, чи съ сърдам. Нема ...