Вдъхновено от разказите "Ало, мамо" на Светлана Лажова (svetlanal) и "Ще си сменя жената" на Христо Костов (Романтик)
Алоу! Зетко! Ти ли си? Да, чувам те, зетко, познах те, ама пак да питам, грешка да не стане. Че то тия, телефонните, зетко, са най-страшните. Откъде знам ли? Ами от опит го знам, зетко, нали навремето така се омъжих за дядо ти, бог да го прости. Звъннах му да ме чака в полунощ на нашето място и... цяла вечер ýра, ýра, чак на развиделяване видéх, че съм седнáла другиму на... нали се сещаш, зетко. Ми грешен номер бех набрала, зетко, вместо на Стоян съм се обадила на дядо ти Иван, бог да го прости. И то, в ония години, зетко... няма измъкване, други времена беха. Моминска чест, комсомолци, партия и тъй нататъка... Ожениха ни набързо, зетко, за едната грешка... За секунда невнимание - цел живот страдание, зетко...
А, не, не ти се обаждам да си говорим за ония времена, зетко, за друго ти звъня. Не се притеснявай за сметката, зетко, нали знаеш, че минах на оная, тънката тариф ...