– Стани и погледни към небето! – без увертюри казах аз още щом вдигна телефона.
     – Какво има да му гледам? – промърмори гласът му през слушалката.
     – Погледни го де, на две крачки от прозореца ти е телефонът.
     Мърморенето в слушалката продължи, след това се чу скърцане, потропване и гласът му пълен с досада:
     – Е?
     – Виждаш ли следите от военните самолети? Виждаш ли колко са дълги?
     – И к`во? – тросна се той. Братовчедът не обича да го смущават в бачкането.
     – Преди години, когато бяхме деца не бяха толкова дълги, хич даже.
     – Когато бяхме деца и самолетите бяха други. За това ли ми се обаждаш?
     – Нищо ли не си чувал за „кемикъл трейлс“?
     – Не, какво е това?
     Такъв си е. Не го интересуват актуалните въпроси, стига само да го оставят да си човърка там бракмите.
     – Ами продължавай тогава да си киснеш в лабораторията и да си мериш. Пък един ден като се капичнеш преждевременно, няма и да знаеш от къде ти е дошло! За кемикъл трейлс можеш да прочетеш подробно в нета. Ако те интересува, естествено.
     – Кажи с две думи де, няма да се ровя в мрежата сега. – Тонът му стана леко ироничен: – Пак ли КГБ-то е забъркало някаква каша?
     – Не, американците... Бъркат разни работи в горивото на самолетите си, за да ги разпръскват в атмосферата.
     – Какви работи? И с кава цел?
     – Как с каква бе! – Пак успя да ме ядоса. То бива да си отнесен, ама това неговото минаваше всякакви граници. – Цял свят знае, че янките се опитват да намалят населението на планетата. От сума ти време го правят в Азия и Африка. Сега явно ние сме наред.
     – И какво разпръскват самолетите? – полюбопитствува вяло той.
     – От къде да знам? Разни гадости. Алуминий например. Цял свят знае, че алуминият предизвиква алцхаймер и още какво ли не.
     – Чакай сега, чакай, – по скърцането познах, че се намества по-удобно, значи най-после бях успял да събудя дегенериралия му интерес. – Докато се капичне някой от алцхаймер вследствие на алуминий или каквото и да е друго минават години. Има и по-ефикасни средства за масово поразяване.
     – Ама ти нищо не разбираш май. Не е номерът всички да опънем петала аламинут, така ще се вдигне врява до небето и старите им съюзници могат да се дистанцират от тях. Ама така като почнем да се гътваме малко по малко, никой не може да проследи първопричините.
     – Ами, не можело, дрън-дрън. Да се докаже наличието на алуминий е фасулска работа, един спектрален анализ...
     – Много ги разбираш ти тия, ама не мислиш докрай. Алуминият и така си го има в природата, нищо не можеш да докажеш.
     – Защо, ако е в повишено количество, над нормалното...
     – А ти знаеш ли колко е нормалното?
     – Не.
     – Виждаш ли? Ама не си само ти, дето не знаеш, никой не знае. Или не казва. Сега и да вземеш проба с какво ще я сравниш?
     Последва мълчание. Мислено потрих ръце. Сега вече го хванах натясно нАучния работник и то в неговия периметър на точните нАуки, с които винаги ми се дуе.
     – Значи трябва да се намерят проби от миналите години.
     – Това и баба ми го знае – не сдържах сарказъма си. – Ама откъде ще ги намериш? Не отпреди година-две, а от преди двайсе-трийсе. Тогава никой не е вземал екологични проби за каквото и да било, освен самите военни заради радиацията.
     – Нещо затворено тогава, изолирано от околната среда... – невъзмутимо продължи той да мисли на глас.
     – Тъй де тъй – подхванах аз. – И какво ще да е то?
     – Мисля... – взе отново да мърмори той.
     Мисли главо, шапка ще ти купя, изкорках го наум. Братовчедът не е лош човек, когато сме на по чашка е почти нормален, ама овчедушното му безразличие към всички опасности на съвременния свят направо си беше престъпно. Кой го знае и сега накъде му се е отплеснала пак мисълта.
     – Има такива проби... – прозвуча в този миг през слушалката.
     – А? – не повярвах аз.
     – Казах, има такива проби – потвърди той.
     – Къде? – шашнах се аз. – И от кои години?
     – От кои ли не – гласът му вече звучеше съвсем уверено, даже с известно  въодушевление. – Сигурно има даже от всяка една година и от различни региони на Европа и на Америка, пък и Австралия.
     – От разни части на света? – не повярвах аз. – От всяка една година!?
     – Е, не по стари от трийсе-четиресе години, не знам точно, ама лесно може да се провери....
     – И къде са тези проби? – полази ме съмнение. – И защо само от Европа и Америка?
     – Защото в Антарктида грозде не расте, а пък в Азия не правят вино – братовчедът пак беше изпаднал в обичайния си поучителен тон на гимназиален даскал, който така дразнеше.
     – Какво общо има тука гроздето? – ядосах се аз на мисловните му акробатики.
     – Нали търсиш проби от минали години? – взе да обяснява той. – Е, гроздето е растение и като такова докато расте има отворен обмен с околната среда, демек с въздух, вода и почва. Каквото има разтворено в тази околна среда, то го поглъща. После от това грозде се прави вино, което се бутилира, затапва и от този момент нататък разтворът е изолиран от околната среда. И сега ако сравниш количеството алуминий или каквото решиш там в реколтите на различните години...
     Вдянах.
     Едно трябва да му го призная на братовчеда – идеи си имаше, не е като да няма. От друга страна се замислих как едно толкова просто решение не бе хрумнало на хората, които като мен хранеха височайшо недоверие към службите на този свят. Нали и сред тях имаше академици, експерти, хора с връзки...
     – Ама това сигурно е страшно скъпо. Такава апаратура къде има? А ако трябва да се  набавят кашони вино от реколта преди трийсе години...
     – Глупости – прекъсна ме той. – Измерването мога да ти го направя и тука, ако минеш с бутилка от всяка реколта, дето те интересува. Два-три кубически сантиметра стигат за спектрален анализ, нали знаем какво търсим.
     – Два-три само? – възкликнах аз. – Че то тогава... хм, а останалото?
     – Е, няма да го хвърлим – засмя се той. – Айде сега, че имам работа, чао! – рече и направо ми затвори телефона.
     Лелее!
     За малко да му се вържа.
     За малко сериозно реших, че иска да помогне. Да разобличим пъклените планове на ЦРУ-то. Как можах да забравя, че и той и цялата нАучна сган в този институт са отбор попивателни от класа. Ай стига бе, достатъчно съм те черпил по повод и без повод, тя твоята край няма. Сега пък и изискани вина от стари реколти на аванта решил да муфти. Няма го майстора!
     И въобще – къде ги Грийнпийс, Екогласност, Трансперънси и другите там компетенти по въпроса? Откъде-накъде ще им върша аз работата? Дремят ли всичките? Или и те имат някаква далавера с американците?