670301 (Павлина Гатева)
1387 361
28.07.2023 г., 15:42 ч.  

Ами това е 

  Проза
386 1 4
1 мин за четене

        Ами това е! Докато оправяш колците на доматите и си мислиш за снощната буря, която ги съсипа, и гърдите запопочват да те стягат, не ти достига въздух, избива те пот… А не е да кажеш 40 градуса, както през цялата седмица беше…

       Христина е видимо разтревожена, иска да вика линейка. Каква линейка! И друг път ти е ставало лошо… Преди две седмици – някакъв кръвоизлив в окото.

       - Трябва да кажеш на Цецко. Каквито са съдовете в окото, такива са ти и в мозъка!

       Те не знаят, че Цецко е много зает.

       Вземаш един валидол! Нямаш време да си полягаш. Бяла Слатина е само на пет километра... Чакай! Не можеш с тези дрехи… И пари трябва да вземеш. Добре, че Христина е тук. Дъщерята – в чужбина, синът – също и той. А Христина е библиотекарката от читалището. Наминала да те види.

      Гледаш снимката в коридора. Много горещо било в Италия. Пожар на летището. На снимката – Цецко и втората му жена, с Ива – най-малката внучка. Ех, сине, сине! Дорде се наканиш да ме вземеш в онзи апартамент, дето бил си го купил за мен… Кога смяташе да го сториш? 

      Става ти мъчно за хубавата градинка. Не можа да полееш цветята, доматите, тиквите, магданоза… Сещаш се за хората от читалището… Лягаш в линейката. Сълзи ли са това или пот, който охлажда лицето ти? Трудно дишаш. Задъхваш се. Подаваш й джиесема си на Христина. Вземаш си чантата Слагаш в нея пари. Лягаш в линейката, на носилката. Нещо те грабва. Потъваш. Чувстваш тежест в гърдите. Огромна. Затиска те.

    - Има ли близки?

    - Внучка й ще пристигне от София. Звъннах й вече…

    - Някой трябва да й свали гердана и обиците.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес си тук, утре те няма... а децата далече, само самотата е с теб и ако имаш късмет, някой комшия или приятел...
    Добре написано.
  • "Каквито са съдовете в окото, такива са ти и в мозъка!" Сбито, наситено, хубаво написано.
  • Върна ме към болката... въпреки, че разделих с мама този най-ужасен миг... нищо и никой не ме подготви за опустошителната скръб...връзката между майка и детето ѝ е нещо, което само Бог дава...
  • Тук се мълчи...
Предложения
: ??:??