12.04.2010 г., 19:58 ч.

Amores@yahoo.es( I marzo) 

  Проза
1760 0 9
15 мин за четене

                

                                         ПЪРВА                       ЧАСТ

 

 

 

                                          JORDANA@yahoo.es

 

                  “В Индия има едно понятие”Йога на отчаянието”, пробив към по-висше осъзнаване в следствие на толкова затруднено положение,че душата просто няма друг път на действие”

                                              Дийпак  Чопра

 

 

 

 

 

                                                            МАРТ

 

                                                                    І

 

 

%

   Здравей, Света!

   Привет от Испания, Мадрид и мен, Дани!

 

 

%

   Да, името ми е и мъжко, и женско, нали сме еманципирани!/хе,хе!/Всъщност, пълното ми име е Йордана. Останалата информация в профила ми на Скайп съответствува на истината.

   Аз съм от България,но живея в Мадрид от осем години. Пристигнах тук като имигрантка точно на четиридесетия си рожден ден.

 

 

%

   Не, Света, не съм живяла в Русия. Учих руски език в училище, доста отдавна беше. Всички негови падежи,склонения, спрежения и т.н. са останали в предишния ми живот. Все пак мога да разбирам и мен ме разбират. Хляб и бой мога да си поискам, както казваше баща ми някога.Ще ми бъде много приятно да си имам една скайп -приятелка от далечния Краснодар.

   Като дете имах от там “мило, непознато другарче”, Инна Литвина, което се превърна в красива и щастливо омъжена лейди-девушка /хе,хе/.Така я нарича съпругът и , с когото живеят в Съединените щати.

   Сега е ерата на технологиите и аз се мъча да бъда в крак с двата си несвикнали пръста, които чукат като кълвачи по клавишите.

 

 

%

   Да, имам доста Скайп контакти от най различни точки на света. В началото ми беше интересно, прекарвах тук часове и , докато се усетя, събрах десетки. Като започнеш от няколко града в САЩ, след това се спуснеш на юг към Уругвай и Аржентина, преминеш през няколко европейски страни и Израел, прелетиш над Австралия и спреш в Тайланд. Защо ли? Причината е, че съм филолог. В  България преподавах западни езици, а емигрантският университет ме научи и на испански език. Истинска полиглотка, за радост и гордост на майка ми, която си изплака по мен очите, но не дава дума да се каже за завръщане!

   В Скайп релаксирам и практикувам тези няколко езика, за да не се изтрият съвсем от паметта ми.

 

 

%

   Не, нямам Скайп приятели от Мадрид. Появяват се понякога, но в момента, в който поискат среща на живо, аз прекратявам кореспонденцията. Разумът ми ме е убедил,че живея тук сама и нямам нужда от излишни усложнения. Понякога обаче се питам: дали докато Йордана не седи тук, свита зад екрана на лаптопа и чати с Джим, който е избягал от Англия чак в Тайланд, за да се скрие от самия себе си, някоя нейна сродна душа не кукува сама в съседния вход ...

 

 

 %

   Какво работя ли? Чистя в две къщи, Света, по седем, осем часа на ден. Дойдох тук като имигрантка, моите дипломи са от български университети не важаха, а и аз не опитах да ги омолгализирам.

   Ти си съвсем права, разбира се! Ще трябва да направя нещо поне за тази от гимназията!

   Пиши ми нещо повече з себе си,моля те! За теб, за твоя южен руски град, за живота ти в него.

 

 

%

   Какво странно нещо е навикът! Три дни без Скайп ми се сториха като три седмици! Явно с всичките ми контакти е така, защото, още щом се включих, ме затрупаха със съобщения и въпроси.

   С колко ли други неща съм свикнала, без да си дам сметка? Те просто са станали невидими за преситените ми очи, като въздуха.

   Изпращам ти своя и- мейл и месинджър адреси, за да имаме повече канали за контакти, в случай на нови проблеми в нет-а.

 

 

%

   Днес си дойдоха мои приятели от България. Това е семейството,което преди седем години ме посрещна тук и благодарение на което оживях и оцелях. Те ми донесоха диск с няколко речника, между които един смесен Българо – руски / Руско – български и Кратка руска граматика. Инсталирах ги и вече ще мога да ти изпращам по-смислени съобщения, с по-малко граматични грешки в тях. Е, поне така се надявам.

 

 

 

 

                                                            ІІ

 

 

 

%

   Как да ти опиша с две думи живота тук, Света? Всичко е толкова относително!Зависи къде, как, кога ще го погледнеш! А може би най-голямо значение има какви очи ще го видят и как ще го отразят техните зеници!

   Знаеш ли, точно преди две години работех в един богат и уреден квартал на Мадрид. Чистех една къща на четири етажа и гледах една малка кукла на една годинка. Всеки ден водех момиченцето на детска градина сутринта в девет и четири часа по-късно си го прибирах . Пътят ни минаваше през закрития търговски център на квартала, в чието фоайе често се организираха разнообразни културни мероприятия.

   Една сутрин, когато минахме от там с малката Лусиа, забелязах група младежи, които се суетяха около кашони и пакети и разгъваха стативи. Мярнах и плакат, залепен на голямата стъклена врата. Той с пъстри букви уведомяваше бързащите родители и детегледачки, че ученици от известна школа по изобразително изкуство ще рисуват до средата на деня и ще предоставят картините си за благотво рителни цели.

   ---Какво ще нарисуват тук?- промърморих аз и продължих с количката към детската градина.-Едно кафе имаме само и пет витрини на кръст!

   Между другото,тук свикнах да си говоря на глас и да правя цветни коментарии.Нали никой не ме разбира!Не само аз, а всички мои сънародници.Това понякога ни вкарва в ситуации, които...Но това е друга тема!

   Любопитно ми беше какво интересно ще видят тук младичките художници.Затова се стегнах, свърших работата в къщата, грабнах празната детска количка и бях  във фоайето на центъра половин час по рано от обичайното за мен време.

   Тръгнах между картините, наредени в редичка, вперила очи в тях. Когато отново погледнах ръчния си Swatch, осъзнах,че са минали не петнадесет, а петдесет минути и че всеки момент ще затворят детската градина.

   Сюжетът беше един и същ: масичките пред кафе –сладкарницата и няколко витрини. Двайсетте картини обаче нямаха нищо,нищо общо помежду си!Размер, стил, композиция, цветове-нищо!

   Не съм специалист в тази област, помня смътно как изглеждаха.Помня обаче друго: как вървях между платната и повтарях: «Колко сме различни,Господи!Колко различни!..Кой от всички е нарисувал действително кафето тук?Кой от всички тях е прав?Чия картина е истинската?

   Но ти може би не искаш да четеш несръчни поетични излияния, а да научиш конкретни неща за живота тук. Ако те вълнува темата за емиграцията, пиши ми за това, Света! И двете сме поживяли и видяли, че в родината и стените помагат.И двете обаче сме също така и майки на порастнали вече деца и знаем, че  със стени не можем да ги нахраним.Нужен е хляб.И крила, с които те да могат да прелетят над тези стени, ако пожелаят.

   Не се притеснявай, питай, каквото те интересува! Ще ми бъде приятно, ако мога да помогна с информация.

 

 

%

   Искрено се радвам, че нямаш материални проблеми и че си успяла да осигуриш сносен стандарт на теб и децата.Емигрантството не е за всеки.

   Щом искаш,ще ти разкажа за живота си тук, но не сега./Бързам за работа, исках само да изпием виртуалното си кафе./Не зная само дали мегабайтите на yahoo ще могат да го поберат целия, с всичките му екстри! И дали изобщо има смисъл да бъде описвано всичко!

 

 

%

   Твоите снимки и видеоклипове са чудесни!Дъщеря ти е красавица, но чертите на лицето и са различни от твоите!Синът ти гледа с твоите очи и се усмихва с твоята усмивка.

   Прекрасно знам какво означава «витилиго», Света! Изпращам ти няколко мои снимки.Виждаш същите светли петна, които ти самата имаш на лицето си, нали?С тази разлика, че моите са по цялото тяло.Имам ги от десет години.Появиха се след смъртта на баща ми, който една сутрин излезе ,за да си вземе пенсията и  не се върна.Зеленият светофар  и пешеходната пътека не можаха да го  опазят от летящата кола на предприемача, бързащ да разнесе стоката си.

   Не е ли странно? Да се срещнем в Скайп от два та края на земята и да се окаже,че и двете имаме това толкова рядко срещано заболяване?Какво ли означава това,Светочка?Какво ли още ни предстои да открием за нас и света около нас?

   Изпращам ти снимка на розите пред нашия блок.Снимах ги от горе, от нашата тераса.На втората снимка е гнездото с гугутките в елата, но то не се вижда много ясно.Птиченцата се крият зад игличките и само чуруликането показва къде са.

 

 

%

   Знаех,че нещо при теб не е наред, защото ти три дни беше извън линия.Пази се ,Света!Пролетният грип е по-страшен и от зимния!Ще мине, разбира се!Ще трае седем дни , ако пиеш лекарства и една седмица, ако не пиеш, както  обичаше да казва баба ми.

   Не, тук е слънчево.Не сме виждали скоро дъжд.Не зная обаче дали е за хубаво, защото вестниците пишат за рекордно ниски валежи в страната от 1947 год насам!

   Какви снимки си ми изпратила, само!АЗОРСКИТЕ ОСТРОВИ!Звучи като сън в лятна нощ!

   Сложих двете усмихнати делфинчета за фон на екрана на лаптопа си и дори опитах да разговарям с тях.Те обаче бяха твърде заети със себе си и своята радост,за да ми обърнат внимание.Не им се сърдя, щастливо влюбените са особен род егоисти.Отговори ми птицата, която летеше над залива.Тя беше сама като мен.

   Ех, че изявление направих рано, рано сутринта!Сигурно тези снимки са виновни!Или по –точно-мъжът, който ги е направил.Не се учудвам, че ги споменаваш във всеки чат!

   Всъщност, от кога се познавате с Антонио?На какъв език си пишете?До колкото си спомням от уроците по география, тези острови са португалска територия.

   И аз имам един скайп приятел, който е по- специален за мен.Той се казва Нейджъл и живее в Англия.

   Още едно нещо общо между нас, освен южната кръв и витилигото!Интересно, Света.Много интересно...

   P:S: И като говорим за острови,ще ти кажа, че моята първа работа тук, в Испания, беше на остров Тенерифе.Издържах там два месеца и двадесет и три дни, Света, като броях и минутите!Един ден си купих билет за самолета  за Мадрид и избягах като крадец от къщата!Добре,че знаех английски език, за да се оправя на летището!

   Понякога слънчевите снимки нямат нищо общо с дъждовната действителност, Света!Съвсем нищо!

 

 

 

                                                              ІІІ

 

 

%

   Още ли имаш температура?В такъв случай може би е по-добре да прекъснем?

   Съвестно ми е да те карам да се взираш в екрана, очите ти сигурно са възпалени от хремата, но  щом настояваш, продължаваме!

   Днес разгледах по –внимателно и другите снимки от «твоите» Азорски острови, които ти е изпратил Антонио.Интересни езера...Интересна личност.

   Нейджъл ме помоли да си купя уебкамера и ми обясни как да я инсталирам.Сега вече можем да си гледаме удължените лица, докато си разменяме кратките съобщения по Скайп.

   Щом настояваш, ще ти разкажа за моето пътуване и работа на на остров Тенерифе.

   Не, няма да ти опиша всичко с най-големи подробности.Има спомени, които не трябва да бъдат из- копавани.Те отдавна са се превърнали на прах, или по- точно –на тор.Тяхното единствено предна- значение е да подхранват коренчето на днешния ден,за да може той да цъфти и да отглежда плодове.

   Пристигнах тук, в Мадрид, преди повече от седем години.Беше през февруари.Оставих България в сняг и лед, тук намерих пролет, в прекия и преносния смисъл на думата.

   Няма да ти разказвам как моята майка цяла година преди това сади, копа и бра памук в едно южно българско селце, за да събере пари за визата ми и за автобусния ми билет...

   Как ме посрещнаха и приютиха чужди по кръв хора, с които се бяхме виждали два пъти служебно, на родителско – учителска среща...

   Как четиринадесет годишният им син, който две години преди това беше мой ученик, ме посрещна с усмихнатите си сини очи и шеговитото:»Сега ще видим, лельо Йордана, кой тук ще бъде учителят и кой ученикът!»

   Как  парите ми свършиха тук  за броени дни...

   Как намерих една сутрин на масата в трапезарията една банкнота от две хиляди песети/12 евро/ и до нея бележка, написана  сутринта от бързащата за работа Таня:»Дани, тези пари са за теб!»/След години разбрах, че това е била половината от последните им пари в момента.Другата половина е била оставена на децата, за да купят хляб за обяд.../

   Как пазя тази бележка при най –важните си документи и на всеки рожден ден я изваждам с треперещи ръце и препрочитам с наведена глава...

   Как се качих на самолета с билет само за отиване, закупен от фирмата за набиране на домашни помощнички...

   Как слязох на непознатото летище на острова насред Антлантическия океан и се оглеждах като гърмян заек, както казваме в България...

   Как се молех само  едно:Каквито и да са моите бъдещи работодатели, Господи, нека  да са тук и да ме чакат!..

   Няма да ти разказвам за всичко това.Ще ти разкажа за Острова.Само, че не сега, Света!Тук е почти единадесет през нощта, а при теб е още по- късно!За мене време да си лягам, а ти отдавна вече трябваше да си в леглото!

 

 

%

   Да, уморена съм, но не ми се ляга още.Имах тежък ден, Света!Разговарях с една адвокатка в Мадрид.Не съм споделяла с теб, че искам да се разведа официално със съпруга си.Трябваше да го направя преди години, но все нещо не ми стигаше-или време, или пари, или подходящ адвокат.Сега си давам сметка, че не ми е достигала единствено решителност.

 

 

%

   И ти ли си в процес на развод?Още едно съвпадение в нашите съдби.Колко станаха вече?

   Не ми се връща към този период от моя живот, Светочка, но щом ме питаш, ще ти разкажа.

   Тръгнах насам, защото тогава/а и сега/в чужбина като чистачка щях да получавам пет пъти повече....През същата година едното от децата ми беше прието в университета, а другото-в средно училище.Спешно трябваха големи суми, които аз, бедната българска учителка по западни езици, нямах.

   Но нека оставим проблемите за икономистите, а срама-за политиците.За мен сега е по-важно да почистя собственото си, скрито в мен килерче, за да влезне слънчице в него.

   Няколко месеца по-късно моето място до съпруга ми беше заето от деятелна заместничка, в чиито ръце зеленееха американски банкноти.След още няколко месеца същите тези ръце, на които сега благодаря най –сърдечно, бяха оковани с белезници..

   .Но по-добре да оставим тази тема на полицията.Споменах го само, за да ти поясня защо съм тук сама.

 

 

%

   Честита Първа пролет, Светочка!

Едно ми е весело и хубаво!Излизам за час-два навън,макар, че съм тоооооооолкова уморена...

 

 

%

   Разходихме се с Надежда, седемгодишната дъщеря на семейството,с което живеем  в един апартамент./В емигрантските жилища в Мадрид живеят по повече хора.Основната причина са високите за нас наеми.Като прибавим и сумите, които изпращаме на близките в родината, за да оцелеят, ти става ясно защо в тези тесни, затворени пространства, понякога се разиграват шекспирови драми на закрито/

   Знаеш ли какво разбрах от тази разходка?Че с къдрокосата кукличка живеем в едно жилище, но на различни улици.Ако попиташ и двете ни :»На коя улица живееш?», ще получиш съвсем различни отговори.Аз ще ти посоча като ориентир хлебарницата и аптеката, а Надя ще ти опише подробно розовите храсти пред входа, парка отсреща , павилиона за сладолед и съседите!Най-вече съседите и всички техни котки и кучета!Всички я поздравяват, а тя се обръща към тях с малките им имена!Ще кажеш, че седемдесетгодишните Селиа и Амадео, които живеят отсреща, са нейни приятелчета от училище.

   Не зная обаче дали куклата усети какъв празник беше днес.Опитах се да и разкажа какво беше мен Първа Пролет и как я празнувахме в училище, когато бях на нейните години.Не можа да ме разбере.

   Как да обясниш какво означава да изровиш в снега първите кокичета на дете, което не знае какво е сняг?

 

 

%

   Така хубаво си го казала, Света!Ще послушам съвета ти!Когато излизам на разходка, ще оставям възрастната, умна и разумна Йордана в къщи и ще хващам за ръчичка шестгодишното момиченце в нея!Със сигурност двечките ще си прекарваме чудесно!

    Отново си ми написала цяла страница за твоя невидян още от очите ти Антонио!Изпрати ми някоя негова снимка, за да го видя, моля те!Сигурно е изключителен мъж,щом е успял така да те омае!/По- точно-излъже, както казваше моята баба!/

   Написала си ми десетки редове за азореца, което е чудесно!Защо обаче не ми написа десет думи за себе си?Как си сега със здравето?По-добре, нали?

 

 

%

   Знаеш ли,че днес се навършва точно месец, от както чатим с теб по Скайп?Разговорите ни растат на дължина така, както расте денят навън!И стават все по-горещи,също като него.

   Не, няма страшно, разбира се!И двете сме южни натури.И на по-голям огън сме издържали!

 

 

 

 

                                                                         

 

                                                                       

 

 

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Увличаш!
  • За руския мога да ти помогна и аз - нали съм русист!
  • Браво ,Петя!Права си,че което идва от сърцето стига до сърцата,и за всичко останало!!!!
  • И на мен много ми хареса!!!
    Поздравления!!!
  • ` Благодаря ви, приятели!
    Това е книгата на живота ми. Посветих я на всички сродни души. ако в този сайт намеря няколко такива, ще ми е хубаво. Човекът е обществено и любящо същество, но понякога няма време да си го припомни.
  • Хареса ми... много! Поздрав!
  • Здравей, Петя!Прочетох на един дъх писмата ти!Така увлекателно пишеш!И утре ще съм тук за продължението!
    Хубав ден!Поздрави!
  • Петя, живота е комплексно чудо... но не знам каква вина имат хора като теб, които използват интелекта си за да чистят къщите на други хора, които не искам да обидя (защото вероятно не са виновни), но едва ли са заслужили такава жертва. Не обичам да мрънкам, но мисля, че по една или друга причина сме били ощетени като ни са отнети някои възможности за нормален избор! Човека по принцип е грешен, но защо плащаме И за грешките на другите?! Поздрав балкански
  • Поздрав, Петенка!
Предложения
: ??:??