1971 година след Христа
Снегът се сипеше тихо на едри парцали. Мокрите снежинки се трупаха упорито, превръщайки парка на малката християнска клиника в приказен пейзаж от коледна картичка. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта на преспите. Така в бялата безпределност човек трудно можеше да си представи къде точно са алеите и пътеките, по които обикновено се разхождаха повечето от посетителите. Ослепителна чистота бе завладяла всичко. Дори изящните дървени пейки бяха скрити под тумбести грамади от сняг. Само силуетът на желязната беседка се очертаваше самотно на фона на облачното сиво небе.
Сестра Мелани взе подредената с вкус табла за закуска и както всяка сутрин се запъти към една от стаите. Намираше се в дъното на прясно измития коридор. В нея бе настанена пациентка, за която отговаряше. Бедното момиче бе в напреднала бременност, когато постъпи в клиниката малко след Коледа. Тогава то изглеждаше много щастливо от факта, че носеше в утробата си малко създание, на което скоро му ...