Наши дни
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше до люка и четеше криминале на бледата светлина, която се процеждаше от лампичката над главата ú. В салона бе топло и малко задушно. Линда усети как професорът се размърда в седалката и несъзнателно обърна поглед към него. След няколко неволни движения ръката му се пъхна в разкопчаната около врата риза и се стегна в юмрук. Отново се измъкна бавно, но този път от нея се подаваха две въженца, които продължаваха към шията на мъжа. Видимо заинтригувана от видяното, Линда продължи да наблюдава ръката на професора и за малко щеше да ахне, когато пръстите се разтвориха и ръката му се приплъзна надолу към скута.
На тънка кожена връв висеше малка зеленикава фигурка. Излъчваше мека, тайнствена аура ок ...