Бостън – наши дни
Пощенската камионетка забави ход. Даде десен мигач и със скърцащ звук от плачещите за ремонт спирачки спря пред витрината, на която с едри букви бе изписано “Антиквариат Коен”. Вратата откъм шофьора се отвори и от нея изскочи водачът – на средна възраст, който явно вече се бе примирил с оплешивяващото си теме, ярко лъщящо на сутрешното слънце. Мъжът заобиколи камионетката, отвори задната врата и издърпа един от пакетите, нахвърляни вътре. Погледна етикета и щом се увери, че това е пратката, вдигна пакета и тръшна отново вратата. В книжарницата го посрещна единствено веселото дрънчене на малкото звънче, закачено от горната страна на входната врата. Пощальонът огледа помещението и лицето му грейна едва, когато от горната площадка се подаде леко прегърбената фигура на възрастен мъж с малка кръгла шапчица и големи старомодни очила.
- Хей, старче, къде се беше скрил? – възкликна пощальонът, пристъпвайки леко напред.
- Тук съм, тук съм – припряно отвърна Самюел Коен.
Старец ...