Първа глава

Будилникът ми зазвъня и аз бавно отворих очи. Тряснах го, за да се изключи и замалко да го счупя. Йъп! Тази сутрин съм в кофти настроение. Бях спала само 6 часа и отчаяно се нуждаех от чаша горещо кафе с кофеин. Затътрих се към кухнята и включих кафемашината. Из апартамента се разнесе ободрителният аромат на кафе. Докато пиех, погледнах стенния часовник. Часът беше 6:15. Кафето свърши и аз оставих любимата си чаша с нарисувани пингвинчета по нея в мивката. Застанах в огледалото и се загледах в Ана Силвър – дълга, чуплива, лешниковокафява коса, призрачнобледо лице, сивосини очи с шоколадов отенък около зениците, нежночервени устни, контрастиращи неестествено на фона на мъртвешкобялото лице, ниска, със слаба фигура, прикрита под синкаволилава нощница с пришита фигурка – сладко пухкаво меченце. Ех, направо крещи „Барби гърл”. Изобщо не прилича на безсърдечна и корава убийца на вампири. Сред вапирите бях известна като Отмъстителката! Не съм сигурна защо ми лепнаха този прякор. Аз екзекутирах по заповед, но с удоволствие отървавах света от нисши кръвопийски изчадия. Е, стига толкова за мен! Времето лети. Време е за една хубава сутрешна баня. След като излязох от банята, изсуших косата си, сресах я и я изправих с преса, а после отидох до дрешника. Избрах си черен анцуг на „Адидас” с по три бели линии отстрани на бедрата, съчетан с горнище с къси ръкави, изглеждащо по същия начин. Вързах косата си на опашка, обух си „Адидас”-ките, излязох от апартамента си, заключих го и заслизах по стълбите. Веднага щом излязох от блока бях посрещната от свежия бриз. Слънчевите лъчи се проточваха през листата на дърветата. Джипчо ме чакаше под един огромен кестен. Имах две средства за придвижване – джип „Волво” и малка количка „Нова”, приличаща на бръмбар в сравнение с него. Качих се в джипа и потеглих към един от многобройните паркове на Лос Анджелис. Спрях на един паркинг, излязох от автомобила и се запътих към началото на пътеката за бягане. Като стигнах, спрях и зачаках. Беше много приятна пролетна утрин и аз се чувствах изпълнена с енергия повече от всякога. Не след дълго чух познатото :

-         Добро утро, Ани! Извинявай, че те накарах да чакаш толкова дълго!

-         Хей, Рони, ко ста’а? Изглежда този път си чула алармата!

Вероника Блек – руса, права коса с букли в края, очи с цвят на сутрешно небе. Всичко в нея крещи „сладурче”. Само да нямаше такъв проклет характер! Тя е най-добрата ми приятелка, чиято лоша страна е, че спи като пън. Почти винаги закъснява за работа. Направо се чудя как Бен още не я е уволнил. Бенджамин Браун е един адски търпелив човечец. Направо си е страхотински шеф! Но въпреки това Рони е една много добра съживителка, умееща да борави с оръжия. Хора с нашата професия трябва да могат да си пазят гърба. „Съживител” е човек със способността да вдига мъртви от гроба или по-простичко - зомбита. Аз самата имам опит в това, но Ро е най-добрата. Когато някой иска да говори с покойния си дядо за наследство или нещо подобно... само трябва да набере номера на съживителна агенция „РоБлек”. Вероника беше първия член на агенцията и затова Браун я кръсти на нея.

            -Тази вечер наистина се наспах добре, а ти? – като видя реакцията ми, бързо добави – Хайде да започваме, защото наистина имам нужда от малко движение!

Започнахме ежедневния си 5-километров спринт, като игнорирахме подсвиркванията, които някои минувачи ни даваха. По средата на третата ни обиколка телефона ми звънна с позната мелодия. Това трябва да е Джеймс – най-добрият ми приятел от мъжки пол. Вдигнах му и казах :

-         Хей, Джей-Джей! Как си, пич?

-         Вече по-добре Анджи! Искаш ли да отидем на „Амароне” на обяд?

-         Хм! Звучи апетитно! Участвам! Кой друг ще идва?

-         Още не знам! След малко ще звънна на Мел и още някои приятели!

-         Още някои приятели? Стига си заобикалял, знам накъде биеш!

-         Накъде бия? Стига де, та аз не бих убил и муха!

-         Не се прави на ударен! Ако го поканиш, няма да дойда! Писна ми от закачките му!

-         Ооо, стига де, Ан! Обещавам, че Лео ще бъде добричък! Ако трябва, ще му запуша устата с тиксо!

-         О, не, Джей! Нямаш пари за толкова тиксо! Спести си усилията!

-         Да, но ще говорим за нов случай. Има ново убийство! Ще работим по двойки, защото са замесени няколко вампира. Знам, че искаш случая...

По дяволите, този мошеник! Знае къде да се цели. От много време ми се искаше да сритам нечий вампирски задник. Като този на Лео!

-         Добре! Печелиш! Но кажи на Зъбатко да стои накрая на масата или ще получи голяма дупка от моя Браунинг Хайпауър!

-         Но той не е...

-         Цък! Точка! Идвам, но взимам и Ро!

-         Дадено! Чао, маце!

Не казах нищо и натиснах червеното бутонче. О, Господи! Ама изобщо няма да го убия! Нали?

-         Лол! Ама между теб и Лео наистина прехвърча огън!

-         Млъкни! И изразът е „искри”...

-         Нъц! Само в твоя случай.

-         Вероника Блек!

-         Да, да! Кога и къде?

-         В 12:00 в „Амароне”!

-         Йъп, йъп!

Продължихме тичането, след това отидохме на фитнес. След тренировката се прибрахме за един бърз душ. Срещнахме се отново пред „Ричи”. Днес май само на италиански ресторанти ни върви.

Видях, че само Джей беше пристигнал и беше запазил маса. Беше с гръб към нас. Ушите му бяха захлупени със слушалки, приличащи на тези, които носят пилотите на хеликоптери. Гарвановочерната му коса както обикновено беше щръкнала на всички страни и само два лилави кичура падаха покрай очите. Бутнах го грубо по рамото и се зарадвах на изненаданото му изражение.

-         Боже, Джей! Трябва всеки миг да си нащрек! Запомни това, новак!

-         Ех, щом аз съм новак, ти си дърта чанта!

Въздъхнах. Винаги си е бил такъв заядлив. Но пък е голям веселяк.

-         Ох, май Боже! К’ва музика слушаш?

-         Лил Уейн ис дъ бест, бейби!

Вероника се изкашля.

-         О, Ронс! Извинявай, не те видях!

-         Лил Уейн? – каза тя със саркастичен тон. По принцип аз го използвам!

-         И к'во? На теб чалгичката не ти ли дойде в повечко?

-         Аз и чалга!? Ах, ти...

-         Кефиш ме, ш’ти звънна! – каза той и след малко се чу вибриране от джоба на Ро.

А тя ми казва, че между мен и Зъбатко прехвърчал огън? Зад мен прозвуча нечий глас :

            - Здравей, Ана! Изглеждаш по-висока от последния път! „Нескуик” ли си пила или си на токчета?

Като говорим за вълка... той в кошарата! Това ще е един дълъг ден...