Из мемоарите на един пенсиониран оркестрант – детски му работи
Като малък най-дълбоко вярвах, че красивите жените са различни същества, имащи неограничена власт над мъжете. Боготворях майка си, сестра си, но най-вече ….една съседка. Беше по-голяма с няколко години, но това нямаше значение. Щом я видех, райски птици запяваха в главата ми, слънцето заблестяваше по-ярко, дори през мъгла, а семките, които люпех постоянно, придобиваха вкус на най-нежен шоколадов мус….. Госпожица Калинка! Тя се носеше грациозно по калдъръмените улици, сякаш се плъзгаше безшумно по лед, полите на роклята и се увиваха около изящните й крачета като морска пяна, и винаги се усмихваше някак загадъчно, почти предизвикателно. Кестенявите й коси винаги бяха свити в елегантен кок, разкриващ нежния мъх по бялото й вратле, очите й имаха дивното свойство да отразяват всички цветове на дъгата, и не можех да се начудя как Господ е успял да извае такова съвършенство…. Нощем завземаше сънищата ми и заедно обикаляхме всички ...